Производството e по реда на Глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Г.Г срещу решение № 13/16.02.2018г., постановено по адм. дело № 804/2017г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1012-04-70#1 / 29.09.2017г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - В.Т.П се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал.1 и ал.3 КСО, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските в размер на следващото се адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - В. Т, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Решение № 1012-04-70#1 / 29.09.2017г., издадено от Директора на ТП на НОИ - В. Т, с което е отхвърлена жалбата на Георгиев срещу Разпореждане № О-04-999-418320 / 16.08.2017г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – В. Т, с което на основание чл.40, ал.3 КСО и чл.47, ал.1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване му е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20164346542 от 19.05.2016г., издаден от ЛКК.
Представен е сключен трудов договор между жалбоподателя Г.Г с „Кар комерс 1“ ЕООД от 05.10.2014г., за длъжност управител „продажби и маркетинг“, на пълно работно време, за неопределен срок и с възнаграждение от 2 400лв. Работно място не е определено в договора. Собственик на капитала и управител на „Кар комерс 1“ ЕООД е К.П, който на 04.09.2014г. упълномощава жалбоподателя като генерален търговски пълномощник съгласно чл.26 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ).
ТП на НОИ изисква допълнително информация от ТД на НАП относно работодателя. От дадените отговори и справки се установява, че работодателя надлежно подава декларации образец 1 и 6 за работниците си, като Г.Г е с осигурителен доход от 2 400лв. Декларираните осигуровки не са внесени. От подадените Годишни данъчни декларации за данъчни периоди 2015г. и 2016г. е видно, че липсват отчетени приходи, а са отчетени единствено разходи, което формира загуба.
Първоинстанционният съд извежда, че между страните липсва спор относно фактите за наличие на сключен между работодателя „Кар комерс 1” ЕООД и работника Г.Г трудов договор и надлежното деклариране на дължимите осигурителни вноски. Спорът се формира относно извода на контролния орган за липсата на качеството „осигурено лице” на Г.Г.
Въпреки дадените указания по реда на чл.171 АПК в първоинстанционното производство, жалбоподателят не представя доказателства за извършвана дейност от „Кар комерс 1” ЕООД, чийто търговски пълномощник и мениджър е именно той, поради което първоинстанционният съд намира, че такива доказателства не съществуват. При липсата на данни за дейност на регистрирано търговско дружество, решаващият съд обосновано приема за правилни изводите на Директора на ТП на НОИ - В. Т за неполагане на труд от работника, липса на възникнало осигурително правоотношение, липса на качество „осигурено лице” и липса на възникнало право на парично обезщетение за временна неработоспособност.
Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – В. Т, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 КСО право на парично обезщетение за временна неработоспособност имат осигурените лица за общо заболяване и майчинство. В съответствие с легалната дефиниция, установена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й. Тоест лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го такова, за да придобие право на парично обезщетение.
От извършените проверки на осигурителя „Кар комерс 1“ ЕООД, гр. С. органите на НОИ установяват, че за периода 2014 г. и 2015 г. търговското дружество е декларирало единствено и само разходи като по същество липсват данни за осъществявана търговска дейност. На 27.09.2016г. е изготвен едностранен констативен протокол от контролен орган на ТП на НОИ – В. Т, извършил проверката на осигурителя „Кар комерс 1“ ЕООД, Свищов, в който са обективирани резултатите. Проверката е свързана с доказване на трудова дейност на фирмата, която е основание за осигуряване на наети във фирмата лица през 2014г. – 2016г., тъй като се констатира, че в Търговския регистър няма обявени актове /публични годишни отчети и др./ за 2014г. и 2015г., съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО). На 18.07.2016г. са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-04-00157935 на цитирания осигурител от контролен орган на ТП на НОИ – В.То на основание чл.108, ал.1, т.3 КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионната дейност за представяне на оригинали и заверени копия за периода от 18.08.2014г. до 18.07.2016г., включително на: разчетно – платежните ведомости с начислени и получени трудови възнаграждения и отчетни форми за явяване/ неявяването на работа, за всички назначени по трудови правоотношения лица, уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключени и прекратени трудови договори в ТД на НАП, длъжностни характеристики на лицата, допълнителни споразумения към трудови договор, молби и заповеди за ползван платен и неплатен годишен отпуск, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения с лицата. Към 19.08.2016г. няма представени документи по горецитираното задължително предписание.
Начисляването на трудови възнаграждения, определени в рамките на максималния осигурителен доход, без внасяне на осигурителни вноски и без данни за реално осъществявана трудова дейност от лицата правилно са мотивирали административния съд да направи законосъобразния извод за отсъствие на изискуемия фактически състав по чл. 40 КСО, §1, т.3 ДР на КСО и чл. 10 КСО.
Представеният от жалбоподателя трудов договор свидетелства за съществуване на трудово правоотношение. Сам по себе си обаче, той не може да обуслови възникването на осигурителното правоотношение. Съгласно чл. 10, ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Не са установени трудовите функции на работника. Законосъобразно е изведено, че съгласно чл. 63, ал.1 КТ работодателят е длъжен да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП каквото не е било извършено.
Обосновано е изведен от първоинстанционния съд факта, че Георгиев е не просто наето по трудов договор лице в дружеството, а е негов генерален търговски пълномощник съгласно чл.26 от ТЗ, видно от представено пълномощно. В качеството си на генерален търговски пълномощник Георгиев притежава представителна власт спрямо „Кар комерс 1” ЕООД и следва да разполага с всички документи – и за провежданите търговски преговори, проучвания, сключени договори, изпълнение на договорите, разходи за дейността, приходи от дейността и т. н.
Неоснователно с касационната жалба се излагат възражения относно разпределението на доказателствената тежест по отношение обстоятелствата относно фактическо упражняване на трудова дейност от страна на касатора Георгиев. Съобразно изискването на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, осъществяването на визирания по-горе факт следва да бъде доказано от страна на касатора, тъй като последният основава своите искания и би черпил права от наличието му като доказан.
Неотносими към предмета на спора са представените от жалбоподателя в касационното производство - Служебна бележка от кмет на К. К от 16.03.2018г. и Удостоверение от „Сортови семена“ АД, В.То от 15.03.2018г. Същите като новосъздадени не следва да бъдат обсъждани и ценени, предвид разпоредбата на чл. 142, ал.1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Представените от касатора доказателства (договори за наем, позволително за превозване на дърва за огрев – 6 обр., разписка за получена пратка от спедиторска фирма „Спиди“, протокол за доброволно предаване на документи на фирма „К. К 1“ ЕООД, молба до Районна прокуратура - гр. С., постановление на Районна прокуратура – гр. С., пълномощно, задължителни предписания) не представляват първични счетоводни документи, които да доказват наличието на валидно възникнало осигурително правоотношение. В същия смисъл са и решение № 1792/11.02.2019г. по адм. дело № 3312/2018г. и решение № 1003/ 24.01.2019г. по адм. дело № 3306/2018г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, постановени по спор между същите страни относно отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за различни периоди.
Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Размерът на определените от първоинстанционния съд разноски съответства на фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде редуциран.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Г.Г следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – В. Т съдебни разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева (сто и петдесет лева).
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/16.02.2018г., постановено по адм. дело № 804/2017г. по описа на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА Г.Г да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - В. Т съдебни разноски в размер на 150 лева (сто и петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.