Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

град София, 10 февруари 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 957 /2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат М. К. - защитник на подсъдимия А. А. Д., срещу въззивно решение № 32/09.07.2021 г., постановено по ВНОХД № 254/2021 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в която са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1-3 от НПК. В писмено допълнение към касационната жалба се сочат подробни доводи относно наличието на наведените касационни основания. Оплакването на касационния жалбоподател за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила е насочено към дейността на въззивния съд при изграждане на вътрешното му убеждение с довод за обосноваване на решението с доказателства, които не са събрани по предвидения в НПК. Неправилното приложение на материалния закон се аргументира с обективна невъзможност на приетото от съдилищата наличие на двата квалифициращи признака за престъплението по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – употреба на сила и едновременно използване на безпомощно състояние на пострадалата, както и с липсата на доказателства за пряк умисъл за убийство относно престъплението по чл.116, ал.1,т.5 и т.6, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК. Явната несправедливост се претендира със съображения, че не е отчетена в достатъчна степен младата възраст на подсъдимия Д., който към инкриминираната...