Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ДП „Ръководство на въздушното движение“, град София, подадена чрез юрисконсулт Д. С., против въззивно решение №3014 от 13.05.2020 г. по в. гр. д. № 13173/2019 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение № 119781 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 32900/2018 г. на Софийския районен съд и са уважени предявените от ищеца В. М. Б. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Подадена е и насрещна касационна жалба от В. М. Б., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат И. С., срещу решение № 3014 от 13.05.2020 г. по в. гр. д. № 13173/2019 г. на СГС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Въззивният съд е приел, че по трудов договор ищецът е заемал длъжността авиодиспечер в ответното дружество. На 26.09.2017 г. той се явил на работа и изпълнявал служебните си задължения под въздействието на алкохол. Със заповед № 31/27.10.2017 год. на генералния директор на ДП „Ръководство на въздушното движение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение е прекратено, като на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Въззивният съд е приел, че работодателят е открил нарушението непосредствено след извършването му на 27.09.2017 г., от когато е започнал да тече двумесечният срок. Заповедта за уволнение е надлежно връчена на 04.10.2018 г., когато ищецът е получил препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, сред които била и заповед № 31/27.10.2017 г. Едва тогава ищецът е узнал за същественото съдържание на заповедта в хода на съдебното производство. След като работодателят е открил нарушението на 27.09.2017 г., a дисциплинарното наказание e наложено на 04.10.2018 г., то уволнението е незаконно, като направено след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са основателни. Отделно от това са изложени мотиви, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението предвид критериите по чл. 189 КТ. След като трудовото правоотношение е прекратено на 04.10.2018 г., а искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е предявен за периода от 28.03.2018 г. до 28.09.2018 г., то същият е неоснователен.

Касационната жалба и насрещната касационна жалба са допустими – подадени са в законоустановените срокове, от легитимирани страни, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и отговарят на изискванията за редовност.Изложени са и твърдения за неправилност на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба на ДП „Ръководство на въздушното движение“ В. М. Б., [населено място], оспорва жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по насрещната жалба на В. М. Б. ДП „Ръководство на въздушното движение“, град София], я оспорва.

С определение №439 от 31.05.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 3014 от 13.05.2020 г. по в. гр. д. № 13173/2019 г. на Софийския градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатите в изложението към касационната жалба на ДП „Ръководство на въздушното движение“, град София, въпроси относно начина на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване следното:

На поставените въпроси относно начина на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение е дадено разрешение в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Така например с решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. дело № 507/2011 г. на ІІІ г. о. е прието, че за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41 ал. 3 ГПК отм., сега чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон –чл. 36 от Закона за пощенските услуги. Трудовото право е материално право и посочените процесуални разпоредби от ГПК се прилагат съответно. Според решение № 126 от 26.04.2016 г. по гр. дело № 5917/2015 г. на ІV г. о. трудовото право възниква и съществува продължително време като част от гражданското право. Разпоредбите на гражданското право се прилагат субсидиарно и спрямо трудовите правоотношения, когато специфичното им съдържание и цели не изключват такова приложение. Трудовото право се отнася към частноправните отрасли или гражданскоправните отрасли на правото в широкия смисъл на това понятие. То е изградено върху равнопоставеност на страните и използва широко диспозитивното начало, характерно за гражданскоправния метод на регулиране. При непълнота на правната уредба на трудовите правоотношения се прилагат субсидиарно правилата на гражданското право, въпреки че този въпрос поради липса на Граждански кодекс не е общо уреден. По принцип писмените граждански волеизявления, каквото е и писменото искане на работодателя от работника или служителя на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, пораждат действие с достигането им до адресата/по арг. на чл. 13, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 ЗЗД/.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

По делото е установено, че по трудов договор № 14/26.02.1991 г., последно изменен с допълнително споразумение № 353/02.06.2014 г., между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „авиодиспечер“ в ответното дружество. На 26.09.2017 г. той се явил на работа и изпълнявал служебните си задължения под въздействието на алкохол с концентрация 1.37 промила, установени чрез измерване с дрегер Alcotest 7510, а след изтичане на известен период от време частично потвърдени в размер на 0.2 промила с протокол № 1109/27.09.2017 год. за определяне на концентрацията на алкохол и други упойващи вещества в кръвта от МБАЛ „С. А - София“ АД, Алкохолна лаборатория. На основание чл. 193 КТ работодателят е изискал писмени обяснения и е получил такива. По тези причини била издадена заповед № 31/27.10.2017 г. на генералния директор на ДП „Ръководство на въздушното движение“, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение е прекратено, като на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Преди нейното издаване, на 27.09.2017 г. ищецът е подал заявление за ползване на платен годишен отпуск за периода 16.10.2017 г. - 30.10.2017 г., като такъв му бил разрешен със заповед № РД-19-1981/28.09.2017 г. Впоследствие ищецът е поискал този отпуск да бъде прекратен от 27.10.2017 г., като е представил болничен лист от същата дата. Представени са общо седем броя болнични листа, издадени от „ДКЦ 20“ София, според които в периода от 27.10.2010 г. до 08.04.2018 г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Въз основа на искане на работодателя от 19.12.2017 г. директорът на Дирекция „Инспекция на труда“ - София е дал предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. На основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ работодателят е поискал от ЧСИ С. Я. да връчи на ищеца заповедта за уволнение. Съгласно чл. 43 ЗЧСИ, ЧСИ може да възложи на служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и реда на ГПК - чл. 37 - чл. 58 ГПК. По този ред призовкарят С. С. посещавал адреса на ищеца. При първото посещение на 04.03.2018 г. ищецът не бил открит, но съсед, живеещ на етажа на адресата, в съседен апартамент, потвърдил, че ищецът живее на този адрес. Призовкарят оставил своя телефон за връзка, но не бил потърсен на него. При второто посещение на 10.03.2018 г. призовкарят позвънял на домофонната уредба. От осмия етаж се показал мъж, изглеждащ на годините на г-н Б., който заявил, че в апартамента не живее такова лице. При третото посещение на 13.03.2018 г. залепил уведомление на входната врата на блока и пуснал екземпляр от същото в пощенската кутия на ап. 54.

При тази безспорна фактическа обстановка въззивният съд неправилно е приел, че връчването на заповедта за уволнение по реда на чл. 47 ГПК е нередовно. Неправилно въззивният съд е разтълкувал разпоредбата на чл. 195 КТ и е достигнал до извода, че законодателят е придал приоритет на личното връчване на заповедта за уволнение, като само при невъзможност то да се осъществи следва да се използва способа за изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. Работодателят по собствен избор е избрал връчване чрез частен съдебен изпълнител, затова за редовността на връчването са съответно приложими разпоредбите на ГПК. Неправилно въззивният съд е приел също така, че заповедта за уволнение е надлежно връчена на 04.10.2018 г., когато ищецът е получил препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, сред които била и заповед № 31/27.10.2017 г.

Изборът на работодателя относно начина на връчване на заповедта за уволнение не е обусловен от здравословното състояние на ищеца, доколкото законодателят не е предвидил специални изисквания за връчване на уволнителната заповед на служител, който е с влошено здравословно състояние. Заповедта за уволнение е връчена чрез съдебен изпълнител по реда на чл. 42, ал. 2 ГПК, в рамките на допустимите способи за надлежно връчване. Заповедта е изпратена на адреса, който служителят е посочил в трудовия договор. В случая връчителят е събрал сведение от пълнолетно лице от същия адрес /лице на видима възраст като адресата/, че получателят не живее на адреса. Ето защо за връчителя няма задължение отново да посещава адреса, като още в този момент е могъл да залепи уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Независимо от това, той е направил опит още веднъж да връчи лично на адресата заповедта за уволнение, който опит също се е оказал безуспешен. След като ищецът не е опровергал удостовереното от връчителя обстоятелство, че е напуснал адреса си, както и не се е позовал на невъзможност да се свърже с връчителя на оставения от него телефон за връзка, поради наличието на здравословен проблем, се налага изводът за недоказаност на оспорването на удостовереното от връчителя връчване по чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето защо след изтичане на установения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок от залепване на уведомлението за получаване на заповедта за уволнение, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК същата се смята за връчена. В случая това е сторено на 28.03.2018 г. В подкрепа на този извод е и направеното удостоверяване в трудовата книжка на ищеца, което не е оспорено от последния. На стр. 21 от трудовата книжка е удостоверено, че трудовото правоотношение между страните в производството е прекратено на 28.03.2018 г. Същевременно на основание чл. 347 КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В чл. 349, ал. 1, т. 8 КТ е посочено, че в трудовата книжка се вписва дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение /член, алинея, точка и буква от КТ/. В тази насока е и подадената от работодателя информация към НАП относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на която се позовава и ищецът, и съответно не я е оспорил.

При съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства, поддържаните от страните доводи и възражения, както и с оглед неоспореното удостоверяване относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните в трудовата книжка на ищеца, по делото безспорно се установява, че заповедта за уволнение е връчена на 28.03.2018 г. по реда на чл. 42, ал. 2 ГПК, вр. чл. 47, ал. 5 ГПК, от който момент на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните. Ето защо заповедта за уволнение е връчена в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението с оглед приспадане на периода, през който ищецът е бил в законоустановен отпуск /чл. 194, ал. 3 КТ/.

Въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви, за незаконност на уволнението, защото наложеното наказание се явява несъразмерно тежко.

По делото е безспорно установено явяването на работа на ищеца под въздействието на алкохол. Наложеното наказание дисциплинарно уволнение е в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 3 КТ. То е съразмерно по тежест на извършените дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ. Освен това във въззивната жалба няма оплакване, че не са преценени критериите по чл. 189 КТ. Дори и да имаше такова оплакване в настоящия случай, то следва да бъде взето предвид обстоятелството, че явяването на работа след употребата на алкохол е тежко дисциплинарно нарушение, особено с оглед заеманата от ищеца преди уволнението длъжност, в т. ч. и относно очакванията за съответстващото за длъжността поведение. Дисциплинарното уволнение е законно, поради което искът за отмяната му, както и акцесорните искове за възстановяване на заеманата длъжност и за изплащане на обезщетение за принудителна безработица, са неоснователни.

По изложените съображения въззивното решение относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ поради материалната му незаконосъобразност следва да се отмени и вместо него се постанови друго решение от настоящата инстанция по съществото на спора, като се отхвърлят като неоснователни предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. В останалата част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на ДП „Ръководство на въздушното движение“, град София следва да бъдат присъдени общо за всички съдебни инстанции 300 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3014 от 13.05.2020 г. по в. гр. д. № 13173/2019 год. на Софийския градски съд в частта, с която са уважени предявените от В. М. Б. срещу ДП „Ръководство на въздушното движение“, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и са присъдени деловодни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. Б., [населено място], срещу ДП „Ръководство на въздушното движение“, град София искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на заповед № 31/27.10.2017 г. на генералния директор на ДП „Ръководство на въздушното движение“ за дисциплинарно уволнение и за възстановяване на предишната му длъжност „авиодиспечер“.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3014 от 13.05.2020 г. по в. гр. д. № 13173/2019 год. на Софийския градски съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА В. М. Б., [населено място], да заплати на ДП „Ръководство на въздушното движение“, град София, 300 лв. деловодни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.