Производството е по реда чл. 216 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби. Първата жалба е подадена от главния секретар на министерство на правосъдието - упълномощен възложител, съгласно Заповед № ЛС-04-731/19.04.2016 г. на министъра на правосъдието по смисъла на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗОП, против Решение № 231 от 1.03.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка, вх. № КЗК-57/2018 г. С него на основание чл. 215, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗОП, Комисия за защита на конкуренцията е отменено като незаконосъобразно Решение № ЛС-07-131/21.12.2017 г. на главния секретар на министерство на правосъдието за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на строителни и монтажни работи за обект: „Оптимизиране на процесите, свързани със съдебен статус на граждани. Изготвяне на техническа спецификация и тръжна документация за дейност 2“ за "Разработка на ЦАИС „Съдебен статус" и преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата на етап проверка съответствието на кандидата [фирма] с критериите за подбор, съобразно изложените мотиви. Срещу същото решение на Комисията за защита на конкуренцията е подадена втора касационна жалба от [фирма] с адрес [населено място], [адрес].

Жалбоподателят - главния секретар на министерство на правосъдието, редовно призован, представлява се от гл. юрк. Г. Н.. Счита, че обжалваното решение на Комисията е недопустимо предвид произнасянето й по обстоятелства, които не са били наведени в жалбата, поради което моли съдът да постанови решение с което да обезсили. Излага алтернативно становище за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както и необоснованост, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски.

Жалбоподателят - [фирма], редовно призован, представлява се от адв. Х. К.. В съдебно заседание заявява становище с което поддържа касационната жалба по наведените доводи за недопустимост на обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията, както и доводи за неправилни изводите на КЗК, че комисията на възложителя е дала неясни указания на участника в процедурата [фирма] да отстрани констатираните несъответствия/да допълни липсите относно декларираните от него услуги които да са сходни с предмета на поръчката. Смята, че комисията на възложителя правилно е приложила нормата на чл. 104, ал. 4 от ЗОП, във вр. с чл. 54, ал. 8 и ал. 9 от ЗОП, като е изпратила протокола по чл. 54, ал. 8 с констатациите на жалбоподателя [фирма] предвид констатираната непълнота на представената информация от която да извърши преценка за съответствие с поставения критерий за подбор. Счита, че след като КЗК не е посочила конкретна норма на ЗОП, която оценителната комисия е нарушила е допуснала съществено нарушение на административно производствените правила и съответно до неправилно прилагане на материалния закон. По тези доводи прави искане да се отмени решението на КЗК. Претендира присъждане на разноски по делото представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителства пред КЗК и ВАС, както държавната такса и заплатена при образуване на съдебното производство. Представя списък за разноските съгл. чл. 80 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК.

Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – [фирма], редовно призована, представлява се от адв. Г. Я. от Адвокатска колегия - София. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на касационните жалба. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски по делото като представя списък.

Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на двете жалби. Посочва, че помощният орган е спазил разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от ЗОП. По отношение констатираните от КЗК неясни указания на комисията на възложителя които са били дадени до участника в процедурата [фирма] посочва, че е недопустимо произнасянето на Комисията по възражения, които не са наведени в жалбата. В жалбата следва да се съдържат възраженията, основанията и исканията на жалбоподателя, като КЗК е задължена да извърши проучване по обстоятелствата в жалбата и изяснява обстоятелствата по тях, респективно решава спора от фактическа и правна страна в рамките на тези оплаквания съгласно чл. 207 от ЗОП. Предлага процесното решение на КЗК да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че жалбите са подадени от надлежни страни, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което същите са процесуално допустими. След като прецени данните по делото, доводите в жалбите и становищата на страните, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното:

Производството пред КЗК е образувано по жалба, подадена от [фирма] срещу Решение № ЛС-07-131/21.12.2017 г. на главния секретар на министерство на правосъдието за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет.

След подробно обсъждане на възраженията на жалбоподателя и изложените доводи, КЗК е приела, че жалбата на [фирма] е процесуално допустима, тъй като жалбоподателят притежава качеството на заинтересован участник и е подадена в законоустановения 10-дневен преклузивен срок. Жалбоподателят е навел твърдения, че помощния орган на възложителя незаконосъобразно го е предложила за отстраняване от участие, като неправилно е приела, че не са представени документи по чл. 39, ал. 2 от ППЗОП за съответствие с изискванията за лично състояние и критериите за подбор. Жалбоподателят е твърдял и допуснато от помощния орган на възложителя нарушение като неправилно е счел, че с подадения нов ЕЕДОП, не е изпълнил на изискването на възложителя, тъй като след представянето му е доказал, че разполага с опит в целия спектър от услуги, свързани с анализ на работни процеси и изготвяне на технически спецификации - анализ на текущото състояние на процесите, на нормативни документи, определяне на обхвата и работните характеристики на бъдещата система, организационни принципи, управление на риска. При така наведените доводи е обосновал, че неправилно е отстранен от участие в процедурата в хипотезата на чл. 107, т. 1 от ЗОП.

При изясняване на фактическата обстановка в разглежданата процедура, КЗК е приела, че при преценка на съответствието с критериите за подбор, помощният орган е изпълнил законовите правомощия, като на основание с чл. 54, ал. 9 от ППЗОП, на участника е дадена възможност в срок до 5 работни дни да представи на комисията нов ЕЕДОП и/или други документи, който да съдържа променена и/или допълнена информация, спрямо направените констатации.

В изпълнение на указанията на комисията [фирма] представя нов ЕЕДОП, като във връзка с констатацията на комисията относно опита е посочил два уеб адреса, от които може да се направи проверка за естеството на изпълнените услуги. При извършената проверка, помощният орган констатирал и отразил в Протокол №2/10.11.2017 г. какви са дейностите, включени в предмета на първата декларирана поръчка по „Разработване и внедряване на интегрирана система за управление на качеството в дирекция „Консулски отношения“ на МВнР“ като е извел, че с описаните услуги участникът не доказва съответствието си с минималните изисквания на възложителя за опит, тъй като описаните дейности покриват само частта за анализ и разработване на нормативни или стратегически документи и работни процеси, но не е показан опит, свързан с изготвяне на технически спецификации за информационни системи. По отношение на другата декларирана услуга, отново след изброяване на дейностите, включени в нейното изпълнение, комисията на възложителя е приела, че участникът не доказва съответствието си с минималните изисквания на възложителя за опит, тъй като описаните дейности не представляват нито услуги, свързани с анализ и разработване на нормативни или стратегически документи и работни процеси, нито услуги, свързани с изготвяне на технически спецификации за информационни системи. Във връзка с тези констатации, комисията е приела, че участникът не е отстранил констатираните несъответствия, установени с протокол № 1/20.11.2017 г., поради което е предложен за отстраняване от участие на основание чл. 107, т. 1 от ЗОП, предвид обстоятелството че не отговаря на поставените критерии за подбор посочени в обявлението за обществената поръчка, а именно в раздел II „Изисквания към участниците“, т. „Критерии за подбор“, подточка А.

С обжалваното решение, КЗК е отменила като незаконосъобразно Решение № ЛС-07-131/21.12.2017 г. на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на строителни и монтажни работи за обект: „Оптимизиране на процесите, свързани със съдебен статус на граждани. Изготвяне на техническа спецификация и тръжна документация за дейност 2“ за "Разработка на ЦАИС „Съдебен статус“, като преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата на етап проверка съответствието на кандидата [фирма] с критериите за подбор, съобразно изложените мотиви.

За да постанови този резултат по относимите касационни основания КЗК е приела, че изводите на комисията за провеждане на процедурата са правилни за това, че в офертата на участника [фирма] е установено несъответствие с критериите за подбор, но в проведената процедура по чл. 104, ал. 5 от ЗОП и чл. 54, ал. 8 и ал. 9 от ППЗОП не е дала ясни и недвусмислени указания с цел отстраняване на констатираното несъответствие.

За да обоснове решаващия извод, КЗК е приела, че вместо да предложи отстраняването на [фирма] от участие помощният орган на възложителя е следвало да приложи чл. 104, ал. 4 от ЗОП, респ. чл. 54, ал. 8 и ал. 9 от ППЗОП и да даде възможност на жалбоподателя да отстрани констатираната липса.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за неправилно. При постановяването му са допуснати релевираните в касационните жалби нарушения.

В касационните жалби основно доводите са насочени към съществено нарушение от КЗК на съдопроизводствените правила именно поради това, че КЗК се е произнасяла недопустимо по ненаведени доводи за незаконосъобразност на решението на възложителя. По основателността на доводите в жалбата на [фирма] относно визираните основания за несъответствието на несъответствие с критериите за подбор, касационните жалбоподатели не развиват конкретни доводи, предвид изложените съображения в мотивите на обжалваното решение с което КЗК е приела, че помощния орган правилно е приел за наличие на такова несъответствие.

По отношение твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

В жалбата на [фирма] (вх. № ВХР - 25/02.01.2018 г.) се съдържат доводи за неправилен извода на възложителя за съответствие на подадената от дружеството оферта по отношение на критериите за подбор посочени в обявлението за обществената поръчка. По тези доводи за незаконосъобразност КЗК е разгледала жалбата и се произнесла с обжалваното понастоящем решение.

Неоснователно е възражението на касационните жалбоподатели, че Комисията недопустимо се е произнесла по ненаведен довод от жалбоподателя, а именно, че дадените му указания по реда на чл. 104, ал. 5 от ЗОП и чл. 54, ал. 8 и ал. 9 от ППЗОП са неясни, поради което с тези указания е върнала преписката на възложителя за изпълнението им.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 207 от ЗОП, проучването по преписката обхваща обстоятелствата по жалбата, поради което КЗК има задължение да се произнесе по заявените доводи и възражения, съдържащи се в жалбата, по която е образувано производството. Предметът на изследване в решението на КЗК е тясно свързан и ограничен по силата на закона от аргументите и обстоятелствата, посочени в подадената жалба, тъй като законодателят е преценил, че следва да ограничи проучването на преписката само до обстоятелствата, посочени в жалбата. В случая основните доводи за незаконосъобразност на решението на възложителя са относно констатираното несъответствието към критериите за подбор на [фирма]. Ето защо съдът счита, че КЗК не е излязла от своята компетентност като е обсъждала конкретиката на критериите за подбор и съответствието на офертата на [фирма]. В случая КЗК се е ръководила по доводите в жалбата и съпоставката им с доказателствата по преписката, като е стигнала до решаващия извод, че изводът на комисията, респ. възложителя за несъответствие на [фирма] с критериите за подбор, доколкото не е деклариран опит в изготвяне на технически спецификации за информационни системи, е правилен.

В настоящия случай, КЗК необосновано е приела, че помощната комисия е следвало отново (повторно ) да даде указания на участника да отстрани нередовност в декларираните критерии за подбор. При положение, че с въвеждането ЕЕДОП се предвиди облекчена и подробна система за деклариране на съответствие на офертите на участниците с изискванията на възложителя, а наред с това е дадена възможност в чл. 54, ал. 8 ППЗОП за отстраняване на липса, непълнота или несъответствие на информацията, включително нередовност или фактическа грешка, или несъответствие с изискванията към личното състояние или критериите за подбор, последващо неизпълнение на дадени конкретни указания очевидно показва невъзможност у участника да изпълни законовите изисквания, а с това и изискванията на възложителя, което е абсолютна пречка за допускането му до по-нататъшно участие в процедурата. Приложението на разпоредбата на чл. 54, ал. 8 от ППЗОП е еднократно, а не до момента, до който всички поставени критерии за подбор бъдат изпълнени от участника. Това недопустимо би нарушило принципа за равнопоставеност на участниците в условията на свободна и лоялна конкуренция.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на КЗК е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед безспорната установеност на фактическите обстоятелства по спора, следва да се постанови решение по същество, с което се отхвърли като неоснователна жалба с вх. № ВХР - 25/02.01.2018 г. на [фирма] срещу Решение № ЛС-07-131/21.12.2017 г. на главния секретар на министерство на правосъдието за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на строителни и монтажни работи за обект: „Оптимизиране на процесите, свързани със съдебен статус на граждани. Изготвяне на техническа спецификация и тръжна документация за дейност 2“ за "Разработка на ЦАИС "Съдебен статус“, открита с Решение № ЛС-07-49 от дата 11.09.2017 г.

При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, направеното искане от процесуалните представители на касационните жалбоподатели за разноски по делото са основателни и следва да бъдат уважени.

По отношение на своевременното заявено искане на процесуалния представител на главния секретар на министерство на правосъдието и с оглед изхода на спора, е основателно предявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство, поради което [фирма] следва да заплати на министерство на правосъдието сумата от 200 лв., определено на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.

Искането за присъждане на разноски представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, както и за внесена държавна такса за образуване на настоящото съдебно производство, релевирано от процесуалния представител на касационния жалбоподател [фирма] е основателно. Същото е направено своевременно и доказано в размер на 1000.00 лева за всяка инстанция, съобразно данните от адвокатските пълномощни в които е посочено, че сумата е заплатена в брой, както и е представен списък за разноските съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложима на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Предвид съответстващото адвокатско възнаграждение на фактическата и правна сложност на делото, направеното от процесуалния представител на заинтересованата страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, приложими на основание чл. 216, ал. 5 от ЗОП, Върховният административен съд - Четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 231 от 01.03.2018 г. по преписка № КЗК-57/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията И В. Т. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу Решение № ЛС-07-131/21.12.2017 г. на главния секретар на министерство на правосъдието за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на строителни и монтажни работи за обект: „Оптимизиране на процесите, свързани със съдебен статус на граждани. Изготвяне на техническа спецификация и тръжна документация за дейност 2“ за "Разработка на ЦАИС "Съдебен статус“, открита с Решение № ЛС-07-49 от дата 11.09.2017 г.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати на министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лв.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати на министерство на [фирма], [населено място], разноски по делото в размер на 2425.00 /две хиляди четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 425 лв. /четиристотин двадесет и пет/ лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

Решението е окончателно.