РЕШЕНИЕ

№. 60

гр.София, 29 януари 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седемнайсети октомври през две хиляди двайсет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЯНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

В. А.

при секретаря ….И. П. ……….…………….…и с участието на прокурора…..……...П. М. …….. изслуша докладваното от съдия ………………………КАЛПАКЧИЕВ …………... к. н.д. № … 765... по описа за ... 2025 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Д. А. – защитник на подсъдимия К. П. против присъда № 8 от 29.05.2025 г., постановена по в. н.о. х.д. № 605/2024 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, НО, 1. въззивен състав.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържа се, че е нарушен законът, тъй като направените изводи за извършени престъпления по чл. 115, вр. с чл. 18 НК и по чл. 339, ал. 1 НК не се подкрепяли от анализа на доказателствената съвкупност по делото; че материалният закон е приложен неправилно от Апелативния съд, приемайки, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за убийство, доколкото в случая било налице случайно деяние или такова по чл. 133 НК. Сочат се съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд – че вътрешното убеждение на съда по фактите е формирано в нарушение на правилата на формалната логика; че съдът не е изпълнил задължителните указания на Върховния касационен съд относно субективната страна на престъплението; че липсата на отговор на четвърти въпрос от назначената от Апелативния съд допълнителна балистична експертиза следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. В жалбата се развиват доводи и за явна несправедливост на наказанието, поради несъобразяване на размера му с поведението на подсъдимия след деянието – оказал помощ на пострадалия, като го откарал в болница и започнал да му изплаща парично обезщетение. В този смисъл отправя искане за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК – три години лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК, поради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства – поведението на подсъдимия след деянието, добрите данни за личността му, липсата на предишни осъждания.

С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение; алтернативно се иска изменение на присъдата като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и се намали наказанието под предвидения законов минимум или да се отмени съдебният акт и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд.

В срока по чл. 351, ал. 4 НПК са постъпили допълнение към касационната жалба от адвокат А. и възражение срещу нея, подадено от частния обвинител Г. чрез неговите повереници адвокат К. и адвокат В..

В допълнението към касационната жалба се поддържат вече развитите основни доводи срещу въззивния съдебен акт. В обобщение се твърди, че Апелативният съд не е изпълнил указанията на ВКС в първото отменително решение относно законосъобразната оценка на доказателствата; че втората инстанция не е изложила съответни мотиви за отхвърляне на първите показания на свидетелите Г. и З. и за възприемане на следващите им от досъдебното и съдебното производство; че с противоречиви съображения ПАС не е възприел за достоверен доказателствен източник обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Ш.; че обясненията на подсъдимия за случайно възпроизвеждане на изстрел се потвърждавали от останалите доказателства по делото с изключение на манипулираните показания на Г. и З.; че в случая следва да се приложи чл. 15 от НК и подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 133 НК.

Във възражението срещу жалбата се оспорват доводите на защитника като се излагат твърдения, че АС – Пловдив е изпълнил задължителните указания на ВКС; че не са допуснати нарушения на закона от въззивната инстанция; че въззивната присъда не съдържа недопустими предположения, а се основава на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, които несъмнено обосновали извода за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 115 НК; че не е допуснато процесуално нарушение с отказа на съда да допусне трета балистична експертиза; че е налице мотив за извършване на престъплението, а именно неуредените в миналото финансови взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия; че определеното наказание не е явно несправедливо. Моли се въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия П. поддържа подадената срещу въззивната присъда касационна жалба и допълнението към нея. Искането на защитника е за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение; алтернативно се иска приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление или намаляване на наказанието. Защитникът заявява, че при новото разглеждане на делото АС – Пловдив не е изпълнил задължителните указания на ВКС за преодоляване на противоречията между отделните гласни доказателствени средства и по-специално между различните показанията на свидетелите Г. и З.; че вторите показания на Г. и З. били адаптирани към обвинителната теза и съвпадали помежду си по отношение на факта, че подсъдимият „изпънал двете си ръце“; че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Ш., а дори ги е тълкувал превратно в подкрепа на обвинението; че законът е приложен неправилно, доколкото в случая няма виновно, а случайно деяние и в условията на алтернативност се твърди наличие на причинена непредпазлива тежка телесна повреда.

Частният обвинител и неговият повереник не вземат участие в заседанието пред касационната инстанция, редовно призовани, а в писмена молба молят да се остави в сила въззивната присъда, съответно касационната жалба – без уважение.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия П.. Според прокурора Апелативният съд е изпълнил всички указания, дадени от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото, като е отстранил противоречията в доказателствения материал по делото; че е изяснено, че подсъдимият е знаел, че борави с огнестрелно оръжие, както и че може да произведе изстрел само с натискане на спусъка; че квалификацията на деянието е правилна, не са допуснати процесуални нарушения, а наказанието е справедливо определено при отчитане на обществената опасност на деянието и дееца, включително и на неговото здравословно състояние.

Подсъдимият К. П. в лична защита и в предоставената му последна дума изразява съжаление за случилото се и моли за справедлив акт, който да му даде възможност да се грижи за семейството си.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

1. С присъда № 72 от 2.10.2023 г. по н. о.х. д. № 2002/2022 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия К. В. П. за виновен в това, че на 9.05.2021 г., в [населено място], обл. П., по хулигански подбуди е направил опит умишлено да умъртви М. И. Г., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на петнайсет години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен за това, че на 9.05.2021 г. в [населено място], обл. П. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което на основание чл. 325, ал. 1 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода и на обществено порицание, чрез обявяване на присъдата на информационното табло в Кметството на [населено място] и на информационното табло в сградата на [община]. Подсъдимият е признат за виновен и за това, че в периода 9.05.2021 г. – 10.05.2021 г. в [населено място] държал огнестрелно оръжие – един брой пистолет с калибър 9х18 мм и боеприпаси – 5 броя бойни пистолетни патрони с калибър 9х18 и един патрон с калибър 7.62х54 мм, без да има надлежно разрешение за това, поради което на основание чл. 339, ал. 1 НК е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо наказание в размер на петнайсет години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието обществено порицание. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – в полза на ОДМВР – Пловдив сумата от 2654.10 лева – разноски от досъдебното производство и 1690.20 лева в полза на ОС – Пловдив – разноски от съдебното производство.

По жалби на защитниците на подсъдимия П., пред Пловдивския апелативен съд било образувано в. н.о. х.д. № 25/2024 г., приключило с решение № 93 от 5.06.2024 г., с което на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда като възложил разноските пред втората инстанция на подсъдимия – 2250 лева – за възнаграждения на поверениците на частния обвинител.

По жалби на защитниците на подсъдимия било образувано к. н.д. № 781/24 г., по което било постановено решение № 665/18.12.2024 г. на ВКС, ІІ н. о. С решението на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК било отменено въззивното решение № 93 на ПАС по в. н.о. х.д. № 25/2024 г., поради допуснати съществени процесуални нарушения.

По второто въззивно производство по в. н.о. х.д. № 605/2024 г. Пловдивският апелативен съд постановил присъда № 8 от 29.05.2025 г., с която на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК изменил първоинстанционния съдебен акт, като преквалифицирал престъплението по чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, оправдал подсъдимия по първоначалната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК, а на основание чл. 58, б. „а“ НК намалил наказанието на подсъдимия на седем години лишаване от свобода; на основание чл. 336, ал. 3, т. 3 НПК отменил присъдата на Окръжния съд в частта за обвинението по чл. 325, ал. 1 НК, като оправдал подсъдимия да е извършил това престъпление; намалил общо определеното наказание по чл. 23, ал. НК на седем години лишаване от свобода, като определил на основание чл. 57, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС първоначален общ режим; потвърдил присъдата в останалата й част; възложил на подсъдимия разноските във въззивното производство в полза на ПАС и на частния обвинител за възнаграждение на повереник.

Касационната жалба на защитника на подсъдимия П. е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оглед посочените в жалбата касационни основания, ВКС разгледа първо доводите на защитника, които се отнасят до касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, а останалите претенции на защитника, касаещи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, ще бъдат анализирани накрая.

2. По доводите за съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК:

В жалбата на защитника се навеждат доводи за допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, които могат да бъдат обобщени до два основни пункта – неизпълнение на задължителните указания на касационния съд, дадени при първото касационно разглеждане на делото и пороци при формиране на вътрешното убеждения на съда по фактите, дължащо се на незаконосъобразна оценка на доказателствата.

2.1. Първият основен довод на касатора е, че въззивният съд не е изпълнил задължителните указания на Върховния касационен съд, включително указанията относно субективната страна на престъплението.

Това възражение е неоснователно.

Видно от Решение № 665/18.12.2024 г. по н. д. № 781/24 г. на ВКС, ІІ н. о. съдебният акт при първото въззивно разглеждане на делото е отменен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ВКС е установил:

- че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение от категорията на абсолютните, тъй като не е изложил мотиви по две от трите обвинения - за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК и за това по чл. 325, ал. 1 НК;

- че при формиране на вътрешното си убеждение по фактите Апелативният съд е допуснал нарушения при оценка на доказателствата – не е дал отговор на възраженията на защитата относно противоречивите доказателства, които имат съществено значение за установяване на правнорелевантните факти; свидетелските показания са тълкувани превратно и непълно относно фактите за събитията предхождащи инцидента, относно механизма на възпроизвеждане на изстрела и неговата целенасоченост, както и за положението на тялото на пострадалия в момента на прострелването му;

- че направеният от въззивния съд преразказ на гласните доказателства и експертни заключения не може да замести липсващия доказателствен анализ;

- че следва да се анализират внимателно показанията на свидетеля З., като се изложат мотиви за промяната им в хода на досъдебното и съдебното производство, съответно как това се отразява на тяхната достоверност;

- че съдът е оценил превратно показанията на свидетелите Д. П., И. П., Ш. и З. относно репликите, обидите и обвиненията между подсъдимия и пострадалия по време на инкриминираните събития;

- че въззивният съд е вложил несъществуващо значение на показанията на свидетеля З. от досъдебното производство, което води до липса на обективност в аналитичната дейност на съда.

Указанията на касационната инстанция са задължителни относно стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото; прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения; отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. В случая е налице хипотеза на чл. 355, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, тъй като касационният съд е констатирал допуснати от Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на процесуалните правила и е дал указания за отстраняването им в стадия на съдебното заседание на втората инстанция. В първото касационно производство не се е стигнало до разглеждане на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което съдът не е дал задължителни указания по прилагане на закона.

Указанията на касационната инстанция относно тълкуването и прилагането на материалните и процесуални норми са задължителни, но изводите на касационната инстанция, отнасящи се до резултата от оценката на събрания по делото доказателствен материал нямат задължителна сила. Съдът, комуто делото е върнато за ново разглеждане, е длъжен да извърши всички действия, посочени от касационната инстанция, но само с цел да се преодолеят допуснатите грешки при предходното разглеждане на делото и предходната оценка на доказателствения материал от инстанцията по фактите – да изясни необсъдените при предходното разглеждане на делото противоречия, съдържащи се в доказателствените материали; да вземе предвид онези данни, които са били елиминирани при първото разглеждане и т. н. Всички тези указания не ограничават съда при оценката на доказателствата, а му помагат да я осъществи правилно и да разкрие обективната истина. Относно самия резултат от оценката на доказателствата, както и по отношение на изводите по същество и съдържанието на присъдата, указанията на касационната инстанция нямат и не могат да имат обвързваща сила. В тази насока изобщо не могат да бъдат давани никакви указания. Съдът, комуто делото е върнато за ново разглеждане разрешава тези въпроси суверенно, самостоятелно по свое вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона.

Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение по реда на касационната проверка само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Ако такива не са допуснати, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е суверенно и неотменимо.

Предвид изложеното, задължителните указания на предходната касационна инстанция следва да се разглеждат единствено в насока за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, които най-общо се свеждат до излагане на надлежни мотиви по отношение на всяко от трите обвинения срещу подсъдимия – по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК, по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 325, ал. 1 НК; задълбочено и цялостно обсъждане на всички доказателства по делото, включително на противоречията в гласните доказателства относно предхождащите стрелбата събития, механизма и насочеността на прострелването и положението на тялото на пострадалия в този момент; анализ на показанията на свидетелите Д. П., И. П., Ш. и З. според точното им съдържание и при спазване на процесуалните правила за тяхната оценка.

От съдържанието на мотивите към въззивната присъда ВКС в настоящия си състав установи, че задължителните указания, дадени с предходното касационно решение, са изпълнени:

- мотивите съдържат фактическите и правни изводи на въззивния съд по отношение и на трите въздигнати срещу подсъдимия обвинения – по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК, по чл. 325, ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 НК;

- в мотивите съдът е изложил приетата от първия съд фактическа обстановка, респективно след проведеното въззивно съдебно следствие е допълнил част от релевантната фактология относно протичането на инцидента между подсъдимия и пострадалия;

- обсъдени са противоречията между различните показания на свидетелите Г. и З., като ясно е изразена волята на решаващата инстанция да не се довери на първоначалните им показания;

- съображенията на Апелативния съд, макар и лаконични, позволяват да се разбере действителната воля на съда по отношения на фактите и доказателствата за тяхното установяване.

При тези аргументи ВКС приема, че указанията на предходния касационен състав са изпълнени чрез излагане на надлежни мотиви по отношения на всяко от инкриминираните деяния, респективно чрез достатъчен доказателствен анализ, който дава отговор на съществуващите противоречия в част от доказателствата, при спазване на изискванията на обективност и пълнота на оценката и без да са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.

2.2. Второто възражение на защитника е насочено към доказателствената дейност на въззивния съд, като се поддържа, че вътрешното убеждение на съда по фактите е формирано в нарушение на правилата на формалната логика; че липсата на отговор на четвърти въпрос от назначената от апелативния съд допълнителна балистична експертиза следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение; че втората инстанция не е изложила съответни мотиви за отхвърляне на първите показания на свидетелите Г. и З. и за възприемане на следващите им показания от досъдебното и съдебното производство; че с противоречиви съображения ПАС не е възприел за достоверен доказателствен източник обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Ш.; че обясненията на подсъдимия за случайно възпроизвеждане на изстрел се потвърждавали от останалите доказателства по делото с изключение на манипулираните показания на Г. и З..

В посочената от защитата последователност този състав на ВКС разгледа отделните възражения:

2.2.1. В касационната жалба най-общо се поддържа, че при формиране на вътрешното си убеждение по фактите втората инстанция е допуснала нарушение на формалната логика. Възражението е неоснователно.

Вътрешното убеждение на инстанцията по фактите намира израз в суверенното й право и задължение да изгради констатациите си за фактите на основата на надлежно събраните и проверени доказателствени материали при стриктно съблюдаване на предвидени в процесуалния закон правила за това. При касационната проверка се установи, че въззивният съдебен състав не е допуснал нарушения на процесуалния закон при допускане, събиране и проверка на отделните доказателствени материали.

Въззивният съд е подложил на оценка доказателствата, приобщени от досъдебното производство, тези събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, допуснал е въззивно съдебно следствие, при което е провел допълнителен разпит на свидетелите Г., З., Ш., Д. П. и И. П., К. С., допуснал и приел заключението на допълнителната балистична експертиза, предоставил е възможност на подсъдимия да даде допълнителни обяснения. Оценката на отделните доказателствени материали, осъществена от Апелативния съд, е била подчинена на изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК за обективност, пълнота и всестранност – не се констатират логически грешки или изопачаване на съдържанието на отделните доказателства. Самото твърдение за отклонение от правилата на формалната логика е общо заявено от касатора, което затруднява конкретната му проверка.

2.2.2. Неоснователно е възражението в касационната жалба за това, че втората инстанция не е изложила съответни мотиви за отхвърляне на първите показания на свидетелите Г. и З. и за възприемане на следващите им показания от досъдебното и съдебното производство.

Показанията на пострадалия Г. и на очевидеца З. са подложени на внимателна проверка от въззивния съд, така както изисква чл. 107, ал. 5 НПК.

Процесуална стойност имат показанията на свидетеля М. Г., дадени пред първата инстанция, съответно показанията при разпита му от състава на Апелативния съд и надлежно приобщените при този разпит негови показания от досъдебното производство – от 10.05.2021 г., 4.06.2021 г. 9.11.2021 г. Съставът на ПАС подробно е разгледал всички показания на Г. като законосъобразно е оценил, че в първите си показания, на следващия деянието ден – 10.05.2021 г., в частта за авторството на деянието разминаването със следващите му показания се дължи на психическото и емоционално състояние на пострадалия към този момент. На л. 71 – л. 72 от съдебното дело въззивният съдебен състав е изложил съображенията си по този въпрос. В разпитите си пред разследващ орган от 4.6.2021 г. и от 9.11.2021 г., както и в разпитите си пред първоинстанционния и второинстанционния съд Г. убедително е заявил, че непосредствено след деянието е бил в болница, в шок и в тежко емоционално състояние. При първият си разпит той е бил под влияние на силните болки от причинените множество травми, изпитвал е страх и безпокойство за здравето си и конкретно за възможността да запази зрителната си функция с дясното око. За това към този момент той не е можел да комуникира пълноценно с разследващите, които са опитали в болницата да разберат какво се е случило на 9.05.2021 г. В четирите си разпита след това пострадалият е бил последователен за това, че подсъдимият е държал в дясната си ръка пистолет, който насочил в областта на главата му и възпроизвел един изстрел. Различията между четирите отделни показания на този свидетел по съществения за авторството и механизма на деянието въпрос не са значителни и не променят извода на въззивния съд за тяхната достоверност.

Освен самостоятелната оценка за логичност, последователност и достоверност на показанията на свидетеля Г., ПАС е подложил на анализ и останалите доказателства, за да мотивира доверието си в казаното от пострадалия. Основно значение имат показанията на другия очевидец А. З.. Към доказателствената съвкупност законосъобразно са приобщени показанията на този свидетел от досъдебното производство – от 10.05.2021 г., от 14.05.2021 г. и тези по реда на чл. 223 НПК пред съдия от 14.05.2021 г., съответно на оценка подлежат и показанията му от първоинстанционното и второинстанционното производство. В мотивите на ПАС – л. 72 гръб от съдебното дело, е отразена позицията за възприемане на показанията на този свидетел, с изключение на първите от тях, депозирани пред разследващ орган на 10.05.2021 г. В първите си показания З. заявява, че е чул изстрел, вероятно произведен от подсъдимия, както и че след това е видял окървавения пострадал, но, че не е видял самото прострелване. Във всички свои следващи разпити този свидетел последователно заявява, че е възприел как подсъдимият насочва оръжието, което държал с дясната си ръка към пострадалия и възпроизвежда изстрел. Убедително и последователно З. мотивира премълчаването на видяното в първия си разпит – бил уплашен от ситуацията и се страхувал, включително от подсъдимия (л. 64 от том 1 на досъдебното производство).

Предвид тези аргументи ВКС счита, че изложените от ПАС съображения за оценка на отделните показания на свидетелите Г. и З. ясно изразяват волята на решаващата съдебна инстанция, която е изградена при съблюдаване на процесуалните изисквания за допустимост и достоверност на доказателствата.

2.2.3. Неоснователно се твърди от касатора, че ПАС е изложил противоречиви съображения, за да не възприеме за достоверен доказателствен източник обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Ш., както и че обясненията на подсъдимия за случайно възпроизвеждане на изстрел се потвърждавали от останалите доказателства по делото с изключение на манипулираните показания на Г. и З..

Показанията на свидетеля Ш. са обсъдени от състава на Апелативния съд съвместно с показанията на останалите очевидци на деянието – свидетеля З. и пострадалия Г.. Възприемането им от решаващия съд като достоверни е законосъобразно мотивирано, без съдържанието им да е интерпретирано превратно. По съществените фактически положения противоречия в показанията на тримата очевидци не съществуват. Различието в някои детайли по фактите е обяснимо с различните възприятия на свидетелите, с оглед позицията, от която са наблюдавали събитията и индивидуалните особености на паметта:

- свидетелят Г. и свидетелят З. заявяват, че подсъдимият е взел пистолета непосредствено преди изстрела от кухненския плот;

- свидетелят Ш. сочи, че подсъдимият държал пистолета на кръста си;

- подсъдимият в обясненията си сочи, че след изстрелите, които възпроизвел навън от помещението, оставил пистолета на кухненския плот и след това го взел от оттам с намерение да го прибере и тогава несъзнателно възпроизвел изстрела, който улучил пострадалия;

- свидетелите Г. и З. установяват, че след като взел пистолета от кухненския плот и го държал с дясната си ръка, подсъдимият го насочил към главата на пострадалия и тогава възпроизвел изстрел;

- свидетелят Ш. сочи, че тъй като се намирал зад пострадалия нямал добра видимост и затова не видял самия изстрел, но усетил барутните частици и видял нараняванията на Г., непосредствено след изстрела;

- подсъдимият твърди, че не е стрелял съзнателно, не е насочвал оръжието срещу пострадалия, а изстрелът е произведен против волята му.

Видно е, че същественото противоречие в гласните доказателства е само относно обстоятелството дали подсъдимият е насочил пистолета към главата на Г., непосредствено преди изстрела. Показанията на очевидците Г. и З. за този факт законосъобразно са приети за достоверни, неопровергани от другите доказателства и намиращи опора в редица доказателствени източници. В показанията си Ш. не отрича този факт, доколкото от мястото, на което се е намирал не е имал добра видимост, а обясненията на подсъдимия за липса на насочване на оръжието към главата на Г., с основание са приети за изолирани и доказателствено опровергани.

2.2.4. За да обоснове достоверност на показанията на Г. и З., Апелативният съд законосъобразно се е позовал на заключения на съдебномедицинските и балистични експертизи, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, както от досъдебното, така и от съдебното производство, включително и от проведеното въззивно съдебно следствие. Заключенията се базират на експертно изследване на обективните находки по тялото на пострадалия и в основни свои части подкрепят установения от очевидците механизъм на деянието:

- при изследване на обективните находки и най-вече на описаните в медицинската документация и при извършените образни изследвания травматични увреждания на М. Г., се установява сляпо завършващо огнестрелно нараняване на главата с вход в областта на дясната вежда и посока отпред-назад, отгоре-надолу и отдясно-наляво при изправено анатомично положение на главата и завършващо в лявата задна част на шията на нивото на четвърти-пети прешлени, където е заседнал проектила;

- нараняването на пети пръст на дясната ръка в областта на крайна и средна фаланга с многофрагментно счупване на костите и с наличие на разкъсно-контузна рана на меките тъкани, което може да бъде получено при поставяне на дясната ръка пред лицето;

- използваният от подсъдимия пистолет е полуавтоматичен (самозаряден), което означава, че зареждането с първия патрон се извършва ръчно, след което автоматично се осъществява презареждане чрез изхвърляне на изстреляната гилза и подаване на патрон в пълнителя, а за произвеждане на изстрел е необходимо всеки път да се натиска спусковия лост;

- при лентован с подходящи патрони пълнител е възможно пълнителят да бъде вкаран в ръкохватката на пистолета върху равна повърхност с една ръка, а впоследствие, използвайки твърда опора (маса, бюро, плот), при упражняване на усилие в посока вертикално надолу с плътен контакт на мерника на пистолета в ръба на твърдата повърхност, е възможно да бъде оказан достатъчен натиск, който да преодолее съпротивлението на възвратната пружина на пистолета и с това действие да се достигне до привеждане на пистолета в бойна готовност;

- за да се произведе изстрел с пистолета е необходимо да се натисне спусъка централно назад, вследствие на което да се задейства ударно-спусковият механизъм.

При така събраните и надлежно оценени от въззивният съдебен състав доказателства вътрешното убеждение за механизма на деянието е законосъобразно формирано. Показанията на очевидците Г., З. и Ш. са оценени според собственото им съдържание, а не превратно, а освен гласните доказателства са налице подкрепящите ги обективни находки по делото, които надлежно са изследвани чрез съдебно-медицинските и балестични експертизи.

Същевременно при оценката на обясненията на подсъдимия ПАС не е допуснал претендираните от защитата процесуални нарушения – твърдението за неволен, а не съзнателен, изстрел се опровергава несъмнено от останалия комплекс от доказателства, надлежно обсъден във въззивния съдебен акт. В този смисъл неоснователно е възражението, че липсата на отговор на четвъртия въпрос от допълнителната балистична експертиза, допусната от въззивния съд, следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Експертен отговор на въпроса какво е необходимото усилие, което следва да се упражни върху спусъка на пистолета за да се задейства спусковия механизъм и да се възпроизведе изстрел, не е нужен. Това е така, защото по делото е установено, че подсъдимият не за първи път борави с инкриминираното оръжие, като преди да стреля в главата на пострадалия, е произвел четири изстрела във въздуха и следователно е знаел какво е нужното усилие върху спусъка, необходимо да се произведе изстрел. Същественото е обаче, че тезата за случаен изстрел или т. нар. от защитата „обиране на т. нар. мек спусък“, е несъмнено оборена от доказателствата по делото, сочещи на съзнателно насочване на оръжието от подсъдимия към главата по пострадалия.

По възражението на защитника за наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона

Поддържа се, че материалният закон е приложен неправилно от Апелативния съд, приемайки, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за убийство, доколкото в случая било налице случайно деяние или такова по чл. 133 НК.

Правните съображения на въззивната инстанция за наличие на пряк умисъл за убийство в конкретния случай почиват на законосъобразно отнасяне на установените по делото факти към правната норма на чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, което е съобразено с трайната практика на ВКС по сходни казуси.

Утвърдено е разбирането в съдебната практика, че за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие и други обстоятелства (ППВС № 2/57 г., изм. С ППВС № 7/87 г., т. 3). Същевременно изводите на съда за вината, следва да се основават на обективните данни по делото, като се изхожда от съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление. От значение в този смисъл са способа и оръдието на престъплението, силата на ударите и нанасянето им в жизнено важни органи на човека (Р 72-77-ІІ, Р 71-79-ІІ).

В конкретния случай ПАС законосъобразно е приел, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за убийство, доколкото е стрелял с огнестрелно оръжие от близко разстояние в главата на пострадалия, т. е. използваното средство и неговото насочване към жизнено важна част от тялото на жертвата, сочат, че К. П. е съзнавал общественоопасния характер на предприетите действия, предвиждал е общественоопасните последици, като е искал тяхното настъпване. Обективно установеното поведение на подсъдимия, а именно насочването на зареденото огнестрелно оръжие към главата на пострадалия и произвеждането на изстрел, изключват както евентуалния умисъл, така и непредпазливостта в неговото психично отношение към общественоопасните последици от деянието. Подсъдимият е направил всичко за да причини тежкия резултат, а смъртта на жертвата не е настъпила по независещи от него причини – обективния ход на нараняването и своевременната лекарска намеса. Доктрината и съдебната практика са категорични, че съзнателното възпроизвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие, годно да причини смърт, и от разстояние, осигуряващо пронизващо попадение в жизненоважни части на човешкото тяло, и предвиждането на общественоопасните последици на деянието – телесни увреждания, водещи като закономерност фатален край, в съчетание с демонстрирано желание за този резултат, указват на пряк умисъл за убийство.

Всяко умишлено деяние има мотив, като част от неговата субективната страна, но не всяко престъпление включва съставомерен мотив. В конкретния случай, мотивът не е част от престъпния състав на опита за убийството по чл. 115 НК, а неустановяването му не се отразява на субективната съставомерност на престъплението, в какъвто смисъл е константната съдебна практика.

При тези съображения, ВКС счита, че признавайки подсъдимият П. за виновен да е извършил престъплението по чл. 115 НК, вр. с чл. 18, ал. 1 НК Апелативният съд е приложил закона правилно.

В касационната жалба и допълнението към нея не се съдържат конкретни оплаквания за приложение на закона за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, поради което и отчитайки естеството на касационната проверка, ВКС не извърши служебна проверка на въззивната присъда в тази част.

По възражението на защитника на подсъдимия А. за наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание

В жалбата на защитника се съдържат доводи за явна несправедливост на определеното от Пловдивския апелативен съд наказание лишаване от свобода – несъобразяване на размера му с поведението на подсъдимия, който след деянието оказал помощ на пострадалия, като го откарал в болница и започнал да му изплаща парично обезщетение. В този смисъл отправя искане за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК – три години лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК, поради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства – поведението на подсъдимия след деянието, добрите данни за личността му, липсата на предишни осъждания.

Касационната инстанция се солидаризира с изводите на ПАС по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия П.. При проверката на атакуваната въззивна присъда ВКС не констатира наличие на релевираното от защитника му основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.

За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК за изменение на въззивния съдебен акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В разглеждания казус подобен извод не може да бъде направен. Размерът на отмереното от ПАС наказание – седем години лишаване от свобода, определено при условията на чл. 58 НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – е справедлив и съобразен с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Наказателната отговорност на подсъдимия П. е индивидуализирана при условията на чл. 58, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под минималния размер на предвидените в чл. 115 НК санкционни рамки, като адекватно е отчетено значението на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК – степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

Претенцията на защитника за намаляване на наложеното на дееца наказание е мотивирана със съображения, че съдът не е отчел в достатъчна степен като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а именно помощта оказана на пострадалия след деянието, включително и финансова компенсация.

Изтъкнатите от касатора обстоятелства, свързано с действията му след деянието и конкретно, оказаната помощ, придружаването на пострадалия до болнично заведение в [населено място] и [населено място], са съобразени при оценка на установените смекчаващи отговорността му обстоятелства на плоскостта на изразеното от него съжаление за тежкия резултат, наред с чистото му съдебно минало, трудова ангажираност, социална и семейна интеграция и добрите данни за личността му – л. 76 – л. 76 гръб от в. н.о. х.д № 605/2024 г. на ПАС.

Допълнително намаляване на наказанието, без наличие на обуславящи го основания, не би допринесло за осъществяване на нито една от целите на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия П. няма как да бъдат игнорирани съществените по тежест отегчаващи обстоятелства, които разкриват фактическата специфика на казуса, а именно причинените тежки и необратими телесни увреждания на пострадалия, които ще го съпътстват през целия му живот и утежняват значително неговата социална и трудова адаптация.

Тези данни, наред с използването на незаконно притежавано огнестрелно оръжие, с което е извършен опита за убийство, на собствено основание завишават както персоналната опасност на подсъдимия П., така и специфичната обществена опасност на извършеното от него деяние, като не позволяват по-снизходително санкциониране.

При тези съображения ВКС приема, че определеното на подсъдимия П. наказание от седем години лишаване от свобода е справедливо, отговаря на установеното съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и пълноценно ще постигне целите на наказанието – да се поправи и превъзпита дееца и да въздейства предупредително и възпитателно спрямо него и останалите членове на обществото.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Апелативен съд – Пловдив по в. н.о. х.д. № 605/2024 г.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 8 от 29.05.2025 г., постановена по в. н.о. х.д. № 605/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, Наказателно отделение, 1. наказателен състав

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.