Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр.София, 02.04.2026 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев
Яна Вълдобрева
при секретаря Теодора Ставрева и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3098/ 2025 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 5830/ 15.12.2025 г., постановено по настоящето дело, по жалба на “Либор комерс“ ООД, гр.София, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3026 от 19.05.2025 г. по гр. д.№ 13804/ 2024 г. в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на В. Р. Г. сумата 27 724,30 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 03.10.2023 г. до 29.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано 29.11.2023 г. до окончателното плащане и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството.
Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, в която по предявените от В. Р. Г. срещу касатора искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, е признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед № 8/ 03.10.2023 г. и В. Р. Г. е възстановен, на заеманата преди уволнението длъжност „специалист продажби“. На основание чл. 296 т. 3 пр. 1 ГПК в тази част въззивното решение е влязло в сила.
Обжалването е допуснато при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по материалноправния въпрос “Представлява ли допълнителното възнаграждение за постигнати резултати от труда по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ такова с постоянен характер?“.
Както е прието в решение № 55/ 12.03.2014 г. по гр. д.№ 4256/ 2013 г., IV г. о.,...