ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1383
гр. София, 19.05.2026г.
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Председател: Боян Балевски
Членове: В. Х.
Е. А.
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 1533 по описа на ВКС за 2025г., и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената чрез ССЕВ на 03.04.2026г. молба на адв.П. П. от САК, като процесуален представител на ищеца Х. С. И.. В нея са обективирани главно искане за допълване, на осн. чл. 250 ГПК, на постановеното по делото решение № 84/19.03.2026г. чрез допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за въззивната инстанция в размер на 465.07евро, както и евентуално - за неговото изменение, на осн. чл. 248 ГПК, в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 930.14 евро.
С писмен отговор насрещната страна „Ю. Б. АД, [населено място], чрез юрисконсулт И. Б., оспорва допустимостта, евентуално основателността на молбата. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С постановеното по делото решение № 84/19.03.2026г. е отменено изцяло обжалваното от ищеца Х. С. И. въззивно решение, включително в частта, с която са присъдени разноски в негова тежест, и е постановено друго, с което е уважен предявеният установителен иск, присъдени са направените от ищеца разноски в касационното производство, а на предоставилия на ищеца безплатна правна помощ адв.П. П. - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА в размер на 465.07 евро.
Трайно установената практика на касационния съд ( решение № 39 от 30.06.2011г. по гр. д. № 486/2009г., I г. о., определение № 2204 от 8.05.2024г. по гр. д. № 3890/2023г., III г. о., определение № 2256 от 14.07.2025г. по ч. т.д. № 1136/2025г. на I т. о., определение № 2601/09.09.2025г. по ч. т.д. № 1313/2025г. на II т. о. и др.) приема, че непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет, поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените искове или допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет, като това за присъждане на законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, която представлява законна последица от уважаване на исковете за парични вземания. Ето защо постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани, без да се променя постановеното решение. Не е е налице непълно, а неправилно решение, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи, някое възражение или искане.
В случая молителят не поддържа касационният състав да не се е произнесъл по иска, част от него или допълнителните искания във връзка с него, поради което искането по чл. 250 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Въведените твърдения, че в постановеното по делото решение липсва произнасяне относно адвокатския хонорар по чл. 38, ал. 1 ЗА на адв.П. П. за въззивната инстанция в претендирания размер от 464.07 евро попадат в хипотезата на чл. 248 ГПК и съответстват на евентуалното искане за изменение на решението в частта за разноските.
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и, тъй като преди ОСЗ от 16.02.2026г. пред касационната инстанция с молба чрез ССЕВ от 13.02.2026г.(л. 101) страната е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, сред които е изрично посочено адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА пред въззивната инстанция в размер на 465.07 евро. Преди това за присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА пред въззивната инстанция страната е направила изрично искане и е представила списък по чл. 80 ГПК преди последедното ОСЗ пред въззивния съд на 14.05.2025г. с молбата от 08.05.2025г.(л. 45)
Молбата по чл. 248 ГПК е основателна, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА е само за касационната инстанция.Ето защо, постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта относно размера на присъдения в полза на адв.П. П. адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1 ЗА, като му бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 465.07 евро за предоставената във въззивното производство безплатна правна помощ на ищеца Х. С. И..
Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на допълнително претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, тъй като неговият размер изцяло съответства на фактическата и правна сложност на въззивното производство и извършените от процесуалния представител процесуални действия за изготвяне и депозиране на подробни и обосновани отговор на въззивната жалба и писмени бележки, макар и без явяване в ОСЗ.
Мотивиран от това, и на осн. чл. 248 ГПК, съставът на I т. о.:
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането за допълване, на осн. чл. 250 ГПК на решение № 84/19.03.2026г. т. д. № 1533 по описа на ВКС за 2025г.
Изменя решение № 84/19.03.2026г. т. д. № 1533 по описа на ВКС за 2025г. в частта относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, като:
Осъжда „Ю. Б. АД, [населено място], да заплати на адв.П. П. от САК, допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА в размер на 465.07 евро за предоставената във въззивното производство безплатна правна помощ на ищеца Х. С. И..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: