Решение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60167
София, 15.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. П.
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 559 /2018 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 740 от 28.09.2018 г. по касационната жалба на „Групама застраховане“ ЕАД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 30.11.2017 г. по гр. д. № 12599 /2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 147619 /15.06.2017 г. по гр. д. № 60617 /2016 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените искове по чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по повдигнатите от жалбоподателя „Групама застраховане“ ЕАД процесуалноправен въпрос за значението на годишната /междинна оценка на работодателя, включително, когато тя не е оспорена от служителя и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, отразена в посоченото от жалбоподателя решение № 186 /11.12.2015 г. по гр. д. № 295 /2015 г. на ВКС, III г. о., с което в отговор на правни въпроси е прието следното: доказването на отрицателния факт, предпоставил правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание по чл.328,ал.1,т. 5 ГПК се осъществява посредством положителните факти относно начина, по който служителят се справя с възложената работа, необходимите за това качества и проявлението им от страна на конкретния работник или служител в трудовия процес като способност. Положителните факти се въвеждат и установяват от работодателя при оспорване на уволнението като незаконосъобразно на посоченото основание, като са допустими всички доказателствени средства. При ангажирани от работодателя доказателства в тази връзка, съдът има задължение да ги обсъди в изпълнение на изискването на чл.235 ал.2 ГПК. При положение, че в предприятието е действала система за периодично индивидуално оценяване на служителите, оценките за резултатите от работата им са определяни с активно участие на самия оценяван служител, изразявал писмено съгласие или несъгласие с атестацията в двустранно подписани документи, същите са от решаваща важност като писмени доказателства по отношение предмета на доказване. Преценката, че работодателят не се е ангажирал с доказване на определени външни за конкретното трудово правоотношение обстоятелства, когато от тях би могло да се направи извод дали критериите за ефективно изпълнение на работата са обвързани с икономически показатели, не освобождава съда от задължението да обсъди ангажираните и приети по делото конкретни доказателства в указаната по горе насока.
По въпросите съставът на ВКС, постановил решението, се е позовал на вече установена практика на ВКС в решения по чл.290 и сл. ГПК в изложения смисъл: решение №161 от 2009 г. по гр. д № 4958 /2007 г., на ІІІ г. о, решение № 84 /2006 г. по гр. д. № 1862 /2003 г., на ІІІ г. о, решение № 202 /2012 г. по гр. д № 804 /2011 г., на ІV г. о, решение № 564 /2013 г., на ІV г. о на ВКС.
Настоящият съдебен състав споделя установената практика по изложените по-горе съображения. Приетото следва от приложението на правилото за разпределение на доказателствената тежест за законността на уволнението (в тежест на работодателя), от доказателственото значение на предвидените в ГПК доказателствени средства, доколкото за релевантните за основанието на уволнението факти не са предвидени особени правила за доказване, както и от задълженията на съда да обсъжда поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, за да отговори на доводите на страните.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК и по материалноправните въпроси за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества; както и за съотношението между укоримото поведение на работника като дисциплинарно нарушение по чл.186 КТ и липсата на качество умение за работа в колектив, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,ал.1,т.5 КТ.
По първия от тези въпроси производството по делото е спряно поради образуване на тълкувателно дело № 4 /2017 г. на ОСГК на ВКС и е възобновено след постановяването му. С т.3 от ТР № 4 /2017 г. е прието, че: В заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им, или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. С това съдебната практика по правния въпрос е уеднаквена.
На основание чл.130,ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съдилищата, поради което не следва да се излагат съображения за прилагането им.
С мотивите на т.3 от тълкувателно дело № 4 /2017 г. н ОСГК на ВКС е даден отговор и на втория въпрос – липсата на качества за изпълнение на работата означава трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата.
Отделен факт, който представлява дисциплинарно нарушение, освен като основание за налагане на дисциплинарно наказание, може да бъде посочен от работодателя заедно с други факти като обосновка на трайна липса на качества.
Ответникът по касационната жалба Г. Ц. Н. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилността на въззивното решение.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „Регионален застрахователен представител – автомобилно застраховане“ и със заповед № 141-ЧР /07.10.2016 г., трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 11.10.2016 г., на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, изразяващи се в следното: 1/ липса на фокус към клиента; рязък при комуникация с клиентите, не проявява съпричастност към проблемите им; при проблеми явно обвинява други отдели, колеги, включително демонстрира негативно отношение към компанията пред клиенти и външни лица, което се отразява негативно на репутацията на компанията и е свързано с отлив на клиенти; 2/ липса на умения за работа в екип; не полага усилия и не се съобразява с натовареността на екипа; не участва активно и не поема наравно с останалите колеги задачите на отдела (обработка на претенции за щети на клиенти); липса на инициатива и работа в екип, когато е необходимо; спрямо колегите демонстрира неуважение към чуждия опит /експертност и личност; прави язвителни коментари по адрес на работата, компанията и мениджмънта, които се отразяват негативно на работната атмосфера и действат деморализиращо и демотивиращо на останалите колеги.
В заповедта е посочено е, че фокусът към клиента и уменията за работа в екип са ключови характеристики за ефективното изпълнение на възложената работа, както и че решението за освобождаване от длъжност е взето след извършена оценка и преценка на резултатите през два поредни атестационни периода: 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. и 01.01.2016 г. - 30.09.2016 г.
Въззивният съд е приел, че заповедта е мотивирана - работодателят е посочил подробно както липсата на конкретни качества и поведението на служителя по време на трудовия процес, но основанието по чл.328,ал.1, т.5 от КТ се изразява в липса професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа, без значение конкретните причини за това.
Но въззивният съд е приел, че в случая неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника, а на умишленото му или небрежно поведение, поради което е налице нарушение на трудовата дисциплина, което следва да бъде санкционирано по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност. Прието е, че в заповедта са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга - на липса на качества на работника или служителя, като първата група обстоятелства са ирелевантни за спора, след като работодателят не е извършил дисциплинарно уволнение. По отношение на втората група обстоятелства въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се извърши преценка в каква степен работникът наистина не притежава посочените качества и доколко тези качества действително са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, не може да направи безусловен извод дали описаното поведение на ищеца се дължи на обективни възможности или на умишлено или небрежно поведение (рязкостта може да е резултат както на избухлив и невъздържан нрав, на неспособност за владеене на емоциите, така и на целенасочена грубост; липсата на инициативност и непоемането на задачи наравно с останалите може да се дължат както на присъща за характера на лицето мудност и неангажираност, така и на съзнателно демонстрирано нежелание за работа).
В тежест на работодателя е да докаже по несъмнен начин по делото, че поведението на ищеца, се дължи на липса на качества у служителя, а не представлява нарушения на трудовата дисциплина и като писмени доказателства е представил атестационни форми от 05.03.2016 г. и 03.10.2016 г.; доклад за вътрешно проучване на работната атмосфера в Ликвидационен център от 18.02.2016 г., изготвен от експерт – човешки ресурси по възлагане на изпълнителния директор на дружеството, въз основа на проведени интервюта на работещите, е отразено, че ищецът е с по-особен характер, избухлив, краен, нервен, има прекалено циничен език и негативен дух, вечно е недоволен, говори на висок глас, одумва клиентите, оплаква се, че има работа, като всичко това кара останалите служители от офиса да се чувстват неудобно; докладна на ръководителя на отдел „Ликвидация на щети“, от 21.09.2016 г.; имейл от 04.12.2015 г., изпратен до ответника от клиент на дружеството с оплаквания от подигравателното отношение към него при завеждане на щета, проявено от ищеца, което накарало клиента да се почувства унизен; разпитани са и свидетели (част от които описват ищеца като любезен, учтив, като винаги е проявявал професионално отношение).
От събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че не може да се направи категоричния извод, че у ищеца действително липсват качествата, визирани в процесната заповед за уволнение, но безспорно са налице данни за проявено неетично и подигравателно отношение към клиент, както и за отказ да се свърши възложена работа, но очевидно в случая става дума за нарушения на трудовата дисциплина, а не за обективно невиновно поведение на служителя. Единствено в доклада за вътрешно проучване на работната атмосфера в ликвидационния център има изложени твърдения, сочещи на особености на характера на лицето, но този доклад е частен свидетелстващ документ, възпроизвеждащ мнението на непосочени поименно лица, като нито съставителят на докладната, нито въпросните лица са разпитани като свидетели пред съда.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения и приетото с т.3 от ТР № 4 /2017 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира за основателен довода, че заповедта за уволнение № 141-ЧР /07.10.2016 г. на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ е мотивирана с посочване на липсващите качества на служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им и чрез посочването на начина, по който служителят Г. Ц. Н. се справя с възложената работа.
Посочена е трайна липса на качества – на умения и навици за ефективно изпълнение на възложената работа, които имат за последица трайно неизпълнение на трудовите задължения в качествено и количествено отношение.
Настоящият състав приема, че в заповедта е посочена фактическата причина, основанието за прекратяването на трудовия договор. Отделните посочени (по вид) факти са в подкрепа на изводите за трайно проявената липса на качества – умения и навици за ефективно изпълнение на работата. Т.е. конкретни факти не са сочени и обсъждани като дисциплинарни нарушения, които да представляват основания за налагане на дисциплинарни наказания, а въз основа на тях са направени изводи за трайно установени характерови особености и поведенчески навици на служителя Г. Ц. Н., които са противоположни на трудовите навици и качества, необходими за точно изпълнение на възложените му трудови задължения.
Настоящият състав намира за основателен и довода, че работодателят, чиято е доказателствената тежест за законосъобразно упражняване на правото да прекрати едностранно трудовия договор на посоченото основание – чл.328,ал.1,т.5 КТ, е доказал по делото осъществяването на основанието за прекратяване на трудовия договор.
Основателен е доводът, че доказването е проведено от работодателя с писмени и гласни доказателствени средства, които са допустими и относими и следва да бъдат преценявани поотделно и съвкупно.
С оглед дадените отговори на първата група правни въпроси е основателен и доводът, че въззивният съд неправилно е преценил съставените от работодателя писмени атестации и други документи за оценка на качествата на служителя Г. Ц. Н. като частни свидетелстващи документи, възпроизвеждащи мнението на непосочени поименно лица, като съставителят на доклада не е разпитан като свидетел по делото. Последният извод е необоснован, доколкото изготвилият докладната П. Х. е дал свидетелски показания по делото за извършените от него оценки на качествата на служителя Г. Ц. Н. (за това по-долу).
Въззивният съд е приел, че тези доказателства (представените от ответника писмени доказателства за оценка на качествата на Г. Н. за ефективно изпълнение на работата) не доказват отразените в тях оценки за работата на Г. Н., като е посочил, че доказателствената сила на тези документи се изчерпва с визираното в чл.180 ГПК, без да поясни защо приема, че те не представляват годни доказателства за наличието на основание за уволнение по чл.328,ал.1,т.5 КТ.
Настоящият състав приема, че неправилните изводи на въззивния съд представляват неправилно приложение на материалния закон – на разпоредбата на чл.328,ал.1,т.5 КТ, процесуални нарушения, свързани с преценка на доказателствената сила на събраните по делото и релевантни за спора писмени доказателства и необоснованост, т. е. нарушения, визирани по вид в разпоредбата на чл.281,т.3 ГПК.
Настоящият състав приема, че тези пороци на въззивното решение са се отразили на извода за незаконност на уволнението и като последица от това на извода за основателността на предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ и на обусловените от него искове по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ, т. е. на правилността на въззивното решение.
Поради което и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК неправилното въззивно решение следва да бъде отменено.
Тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да разгледа спора по същество.
По същество:
При извод, че посоченото основание за уволнение чл.328,ал.1,т.5 КТ е мотивирано съобразно приетото с т.3 от ТР № 4 /2017 г., следва да се извърши преценка дали работодателят е доказал по делото наличието на посоченото в заповедта основание за уволнение.
Атестационните формуляри за два поредни атестационни периода, които са посочени в самата заповед за уволнение, са представени по делото, те са подписани от оценяващия служител на „Групама застраховане“ ЕАД и от служителя - ищеца, който е написал на последната, че не е съгласен с така направената атестация, дата и час (л.100). от тях съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК (на която се е позовал и въззивният съд) следва да се приеме, че документите са подписани от лицата, които са посочени за техни автори, които са направили съдържащите се в тях изявления и че документите са подписани на посочените дати, т. е. преди издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
В тях се съдържат оценки поотделно на всички качества, които са предвидени в длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, оценките са отрицателни, посочен е начинът, по който служителят се справя с възложената работа, на тях е основан крайният извод, че Г. Ц. Н. не може да се справи с изискванията на заеманата от него длъжност и препоръка за освобождаване от нея. Обстоятелството, че ищецът не е бил съгласен с дадените оценки и ги оспорва с исковете си, не означава, че те са били неправилни, а че е следвало да бъдат доказани по делото.
Тези отрицателни оценки и крайният им извод (за наличието на основанието по чл.328,ал.1,т.5 КТ) са възпроизведени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (л.104). Подобни отрицателни оценки се съдържат и в доклад за вътрешно проучване на работната атмосфера в ликвидационния център от 2016 г. (л.108 и сл.) и в докладна от П. Х. - ръководител на отдел Ликвидация на щети от 2016 г. (л.119), въз основа на който е разпоредено да се извърши извънредна атестация на Г. Н..
Изготвилият последната атестация и докладната П. Х. – ръководител на Г. Н., е разпитан като свидетел по делото (л. 162) и потвърждава оценката за неговата работа, отразена в представените писмени доказателства за периода от януари 2016 г. до издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Г. Н.. Представеното по делото оплакване от клиент М. Н. Д. от месец декември 2015 г. е послужило като основание за преценка на цялостната работа на Г. Н. извън установените периодични атестации, а не е обсъждано като основание за налагане на дисциплинарно наказание. М. Н. Д. е дал показания по делото, в които подробно обосновава твърдението си за лошо отношение на Г. Н. към него като към клиент на „Групама застраховане“ ЕАД (л.170) през 2015 г., от което бил афектиран и срещу което подал оплакване до работодателя. Г. Н. отказал да си каже името, поради което трябвало да го установява, дори първоначално посочил друго име. С тези показания се потвърждава авторството на оплакването, както и неговото основание. След проведения от Г. Н. оглед свидетелят останал с „по-скоро негативно“ отношение към компанията („Групама застраховане“ ЕАД) и след като му изтекла полицата, преустановил отношенията си с „Групама застраховане“ ЕАД.
Посоченият от ищеца свидетел В. С. е бил служител на СОТ и е работил в офиса на „Групама застраховане“ ЕАД, в което е било работното място на Г. Н. от 20.05.2016 г. до декември същата година, т. е. около половин година и малко повече от четири месеца преди уволнението на Г. Н.. Той не свидетелства за периода от време преди това (преди 20.05.2016 г.), когато са поставени отрицателни оценки за работата на ищеца. Той не е бил колега на ищеца (не е бил служител на „Групама застраховане“ ЕАД), не е имал съвместна работа с него, и свидетелства само за отношенията между служителите, на които е бил свидетел (за обноските помежду им), поради което и твърдението му, че отношенията на Г. Н. с колегите му били добри, с изключение на отношенията между Г. Н. и П. Х. (ръководител на офиса), с когото имали спорове по служебни въпроси, в един от които началникът П. Х. реагирал остро, не може да се направи извод, че Г. Н. е притежавал качествата, необходими за изпълнението на длъжността му, които работодателят му е преценил, че му липсват.
Посоченият от ищеца свидетел Т. А. твърди, че познава ищеца от съвместната им работа в друга застрахователна компания, твърди, че му е изпращал клиенти, които оставали доволни от работата му и че при посещенията в офиса е забелязал добри работни отношения, а Г. Н. не се е оплаквал от колегите си.
При съвкупната преценка на представените по делото доказателства, настоящият състав приема, че е доказано, че в предприятието е действала система за периодично индивидуално оценяване на служителите, оценките за резултатите от работата им са определяни с активно участие на самия оценяван служител, вътрешните документи, съдържащи оценка на работата на Г. Н. са съставени от служители на „Групама застраховане“ ЕАД за периодично, както и за извънредно оценяване, след като е установено, че в работата си той не проявява качества, които са необходими за изпълнение на длъжността му, че тези оценки са потвърдили създалите се впечатления, както и че всички оценките са му били връчвани. От тяхното съдържание и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява верността на отразените в тях отрицателни оценки. С това работодателят е провел пълно доказване на подлежащите от него обстоятелства. С показанията на доведените от ищеца свидетели не е проведено насрещно доказване, тъй като те не са служители на ответника, не са имали съвместна работа с Г. Н., не са имали представа за неговите задължения, нито за начина, по който ги е изпълнявал, нито за способностите му за това. Впечатленията им не са по съществото на работата на Г. Н. през периода, през който е оценяван, впечатленията на първия свидетел са външни, а на втория съвсем инцидентни. Поради което техните показания не са довели до опровергаване, нито до разколебаване на проведеното главно и пълно доказване.
От това следва изводът, че касационната жалба е основателна, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение по исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ следва да бъдат отменени, а вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Жалбоподателят иска ответникът да бъде осъден да му заплати разноски по делото, но не представя списък на разноски, нито доказателства да е направил такива, той е представляван от юрисконсулт, поради което съдът намира, че следва да му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.23,т.1 НЗПП в размер на по 300 лева за всяка една от трите съдебни инстанции, както и заплатените държавни такси в размер на 204.90 лева за въззивната инстанция и 234.90 лева за касационната. С оглед изхода от спора ответникът по жалбата няма право на разноски.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 30.11.2017 г. по гр. д. № 12599 /2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 147619 /15.06.2017 г. по гр. д. № 60617 /2016 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от Г. Ц. Н. „Групама застраховане“ ЕАД искове по чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.
Вместо това постановява:
Отхвърля предявените от Г. Ц. Н. срещу „Групама застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, извършено със заповед № 141-ЧР /07.10.2016 г., с което трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 11.10.2016 г., на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на Г. Ц. Н. на длъжността „Регионален застрахователен представител – автомобилно застраховане“ в „Групама застраховане“ ЕАД и за осъждане на „Групама застраховане“ ЕАД да заплати на Г. Ц. Н. на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225 КТ обезщетение за оставане без работа в размер на 7 245.44 лева (седем хиляди двеста четиридесет и пет лева и 44 ст.) за периода 11.10.2016 г. – 11.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.10.2016 г. до окончателно заплащане на сумата.
Осъжда Г. Ц. Н., с ЕГН [ЕГН], от София, [жк], [жилищен адрес] да заплати на „Групама застраховане“ ЕАД сумата 1 339.80 лева (хиляда триста тридесет и девет лева и 80 ст.) съдебни разноски за всички съдебни инстанции, от които 900 (деветстотин) лева за юрисконсултско възнаграждение, 204.90 лева (двеста и четири лева и 90 ст.) държавна такса за въззивната инстанция и 234.90 лева (двеста тридесет и четири лева и 90 ст.) държавни такси за а касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.