ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1070
[населено място], 07.04.2026 година
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. А. Н.
Т. К.
като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. ч. т.д. № 161 по описа за 2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
С частна касационна жалба вх. № 23999 от 11.09.2025г. адвокат П. К. обжалва решение № 1023 от 28.07.2025г. по в. гр. д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 310 от 21.06.2024г. по т. д. № 201/2022г. на Окръжен съд – София. С потвърденото определение е отхвърлена молбата на адвоката вх. № 5064 от 23.05.2024г. за изменение на постановеното по делото решение № 50 от 17.04.2024г. в частта на разноските с присъждане на сума от още 13 780. 50 лева адвокатско възнаграждение с ДДС по чл. 38 от ЗА за осъщественото в производството по т. д. № 201/2022г. процесуално представителство на ищците Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х..
Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваната част е постановено в противоречие на закона. Относно присъжданото адвокатско възнаграждение е съобразима Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд (16.04.2024г.). Поради това неправилно е прието, че адвокатският хонорар възлиза на сумата от 5 000 лева с ДДС вместо 18 722. 40 лева с ДДС. Същевременно решението на СЕС по дело С-438/22 е неотносимо. То не обхваща хипотезата на оказване на безплатна правна помощ и в тези случаи не се нарушава свободата на договаряне и конкуренция, тъй като липсва сключен договор между адвокат и клиент. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, което въззивният съд не е съобразил.
Адвокат П. К. иска след допускане до касация и отмяна на решението в обжалваната част да й бъде присъдена допълнително сума от 13 722. 40 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред първа инстанция на ищците.
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Формулираните въпроси са:
1.) При проведено последно съдебно заседание след влизане в сила на измененията в НМРАВ от бр. 88/04.11.2022г. на ДВ, при действието на което е постановено решение, т. е. след влизане в сила на измененията, по коя редакция на Наредбата следва да се определи адвокатското възнаграждение?
2.) Коя е меродавната дата за определяне на размера на адвокатското възнаграждение по редакцията на НМРАВ от бр. 88/04.11.2022г. на ДВ, влязла в сила на 08.11.2022г.: датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, датата на последното съдебно заседание с даден ход по същество, датата на постановяване на съдебното решение или друга дата?
3.) Когато правната и фактическа сложност се определя от спор по всички въпроси, следва ли съдът като ориентир за присъждане и намаляване на адвокатски хонорар по редакцията на НМРАВ от бр. 88/04.11.2022г. на ДВ, влязла в сила на 08.11.2022г., да приема и прилага разпоредбите на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22?
4.) Следва ли адвокатският хонорар да бъде намален, съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024г., постановено по дело С-483/22, въпреки че няма такова възражение от страна на ответника?
5.) Следва ли при присъждане на адвокатско възнаграждение на страната съдът да вземе предвид не само наличието на пълно или частично уважаване или отхвърляне на разгледаната претенция, а и да съобрази присъдения размер на хонорара с минимално предвидения в НМРАВ?
6.) На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на страна следва ли да се присъди адвокатско възнаграждение под установения с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум и ако да, колко под този минимум може да слезе съдът?
7.) Приложими ли са разпоредбите на актуалната към датата на приключване на устните състезания редакция на НМРАВ, издадена на основание чл. 36 от ЗА, при определяне на адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА (при оказана безплатна правна помощ) и текстът на ал. 2 (съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати) и в кои случаи съдът не е обвързан от разпоредбите на наредбата във връзка с постановеното решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22?
8.) Ако липсва изрично договаряне и съгласие на адвоката да осъществи представителство при възнаграждение в размер по-нисък от установения в НМРАВ, как следва съдът да определи размера на адвокатското възнаграждение и трябва ли да се съобразяват разпоредбите на НМРАВ?
С частна жалба вх. № 29535 от 04.11.2025г. адвокат П. К. обжалва определение № 2719 от 20.10.2025г. по в. гр. д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София, с което е била оставена без уважение молбата й по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1023 от 28.07.2025г. в частта на разноските, като й се присъдят допълнително 13 557. 60 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстнационното производство и 11 538 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното производство за осъщественото процесуално представителство на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х..
Оплакванията са, че присъдените разноски за адвокат за първата и въззивната инстанция са неправилно изчислени и не са съобразени разпоредбите на Наредбата относно минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дори да се приеме, че с оглед решението на СЕС по дело С-438/22 съдът би могъл да определи възнаграждение под минимума, то самото намаляване следва да е в разумни граници, а не в пъти по-нисък размер и то без да има реални и обективни критерии за това. Не може по различни дела, разглеждащи сходни случаи, решаващите състави да определят възнаграждения в диапазон от 400 лева до 20 000 лева и всички те да се позовават на решението на СЕС.
От насрещната страна по жалбите „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подаден отговор, с който жалбите се оспорват като неоснователни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното:
Първоинстанционното производство по т. д. № 201/2022г. на Окръжен съд – София е било образувано на 11.11.2022г. по искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Претендирани са били обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от смъртта на Е. Г. Ч., майка на ищците, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.05.2022г. по причина на водача на лек автомобил “Опел“, с ДК [рег. номер на МПС] , гражданска отговорност на когото е била застрахована при ответника. Ищците са били представлявани от адвокат П. К. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В хода на делото са били събрани писмени доказателства (включително по издадени удостоверения), изслушани са били четирима свидетели, както и е било прието заключение на комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза. Проведени са били четири открити съдебни заседания, последното от които на 16.04.2024г., когато е било поискано присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адвоката.
С решение № 50 от 17.04.2024г. на ищците са били присъдени обезщетения за неимуществени вреди от по 128 000 лева, със законните лихви за забава от 27.07.2022г. Определеното на адвокат П. К. възнаграждение е било в размер на 5 000 лева с ДДС.
С молба вх. № 5064 от 23.05.2024г., подадена по реда на чл. 248 от ГПК, адвокат К. е поискала изменение на решението в частта на разноските, като й се присъдят допълнително 13 780. 50 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Позовала се е на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Молбата е била отхвърлена с определение № 310 от 21.06.2024г. по т. д. № 201/2022г. на Окръжен съд – София, съгласно което възнаграждение от 5 000 лева с ДДС съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Определението на Окръжен съд – София е било обжалвано от адвокат К. с частна жалба вх. № 7045 от 17.07.2024г. Същевременно от името на ищците с въззивна жалба е било обжалвано и решението по делото в отхвърлителната му част – до размер от по 200 000 лева на обезщетенията (жалба вх. № 5063 от 23.05.2024г.). От „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не е била подавана жалба срещу първоинстанционното решение.
Въз основа на жалбите на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х., както и на адвокат П. К. е било образувано в. гр. д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София.
Във въззивното производство не са били твърдени нови факти и обстоятелства, нито са били посочвани, представяни и събирани доказателства. Проведено е било едно открито съдебно заседание (на 28.04.2025г.), след което е било постановено решение № 1023 от 28.07.2025г.
С решението, като е отменено частично решение № 50 от 17.04.2024г. по т. д. № 201/2022г. на Окръжен съд – София, ответното застрахователно дружество е било осъдено да заплати на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х. допълнително суми от по 72 000 лева, със законните лихви от 27.07.2022г. С оглед уважаване на исковете в завишените размери на адвокат К. са били присъдени още 2 812. 50 лева с ДДС за осъщественото процесуално представителство в първоинстанционното производство. Вече присъдените 5 000 лева с ДДС са били потвърдени като дължими, като частна жалба вх. № 7045 от 17.07.2024г. е била оставена без уважение. Прието е било, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, както и защитата по исковете е била еднотипна, при преобладаващи общи факти. Възнаграждението, според въззивния съд, е съответствало също на вида и количеството на извършената от адвоката работа. За осъщественото процесуално представителство във въззивното производство на адвокат К. са били присъдени 3 846 лева възнаграждение с ДДС, при материален интерес от общо 154 000 лева. За възнаграждението е било посочено, че е съответно на извършените от адвоката действия.
С молба вх. № 24000 от 11.09.2025г. адвокат К. е поискала изменение на въззивното решение в частта на присъденото й възнаграждение. Поискала е допълнително 11 538 лева с ДДС адвокатско възнаграждание за въззивното производство и 13 557. 60 лева с ДДС за първоинстанционното производство. Този размер са възнагражденията е бил дължим, според адвоката, съгласно Наредба № 1 от 2004г.
С определение № 2719 от 20.10.2025г. съставът на Апелативен съд – София е оставил молбата по чл. 248 от ГПК без уважение по вече идентични на изложените съображения относно дължимите възнаграждения по чл. 38 от ЗА.
Срещу определението от адвокат П. Кераново е била подадена частна жалба вх. № 29535 от 04.11.2025г.
Въззивното решение в частта на допълнително присъдените на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х. обезщетения не е било допуснато до касация съгласно определение по чл. 288 от ГПК, постановено по т. д. № 162/2026г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
По частна касационна жалба вх. № 23999 от 11.09.2025г.
Частната касационна жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, което с обжалваната част е с характер на определение, както и не се установява вероятна негова нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, за да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Първият и вторият от въпросите на адвокат П. К. относно приложимата редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (преди или след изм. ДВ, бр. 88/04.11.2022г.) не са правни въпроси от значение за изхода на делото съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Това е, защото в обжалваното решение въззивният съд изобщо е отрекъл тази наредба да намира приложение в случаите на чл. 38 от ЗА.
Същото е по отношение на четвърти въпрос – относно приложимостта на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Претендираното и присъждано адвокатско възнаграждение е по чл. 38 от ЗА.
Поставените от адвокат П. К. останали въпроси (трети, пети, шести, седми и осми) се свежда до питането дали с оглед решението на СЕС по дело С-438/22 при определяне на възнаграждение по чл. 38 от ЗА съдът е обвързан с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.)), при приложимата по делото редакция на чл. 36, ал. 2 от ЗА (ред. до изм. - ДВ, бр. 17 от 2026г.). Така уточнен и конкретизиран въпросът е от значение за изхода на делото. На него в обжалваното въззивно решение е отговорено отрицателно, а в хода на делото адвокатът е поддържал и поддържа, че решението по дело С-438/22 не обхваща хипотезата на оказване на безплатна правна помощ.
Въпреки, че въпросът отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и касационно обжалване също не може да бъде допуснато. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).
Напротив, съществува трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, формирана след постановяване на решението на СЕС по дело С-438/22, съдържаща отговор на въпроса, и тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, е съобразена от въззивния съд. Съгласно нея нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА (ред. до изм. - ДВ, бр. 17 от 2026г.) препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004г., но наредбата, в частта на предвидените минимални възнаграждения, е несъответстваща на правото на Европейския съюз. Поради това тя е неприложима, включително в случая на чл. 38, ал. 1 от ЗА. При определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата не може да бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията - хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго), нито може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В този смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 1183 от 14.03.2024г. по гр. д.№ 2605/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 1239 от 13.05.2024г. по ч. т.д. № 1555/2023г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 2948 от 12.06.2024г. по ч. гр. д. № 1567/2024г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 50045 от 02.07.2024г. по т. д. № 1758/2022г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 2198 от 08.08.2024г. по т. д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София в обжалваната от адвокат К. негова част.
По частна жалба вх. № 29535 от 04.11.2025г.
С оглед недопускането до касационно обжалване на решение № 1023 от 28.07.2025г. по в. гр. д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 310 от 21.06.2024г. по т. д. № 201/2022г. на Окръжен съд – София, няма основание за уважаване по същество на частната жалба по чл. 274, ал. 2 от ГПК на адвокат К. срещу определение № 2719 от 20.10.2025г. по в. гр. д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София.
При присъждане с въззивното решение на допълнителни суми на ищците от общо 154 000 лева (или в краен размер 400 000 лева) на адвокат П. К. са присъдени по съразмерност още 2 812. 50 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за осъщественото процесуално представителство в първоинстанционното производство, или общо 7 812. 50 лева с ДДС (7 812. 50/400 000=5000/256 000).
На тази база е било определено и възнаграждание за процесуалното представителство на ищците във въззивното производство (3 846 лева с ДДС), без Наредба № 1 от 09.07.2004г. да бъде съобразявана, при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, конкретните действия на адвоката и материалния интерес. Въззивното производство е приключило за една година (първоинстанционното е било с продължителност две години), с проведено едно открито съдебно заседание (при четири такива в производството пред първа инстанция със събрани множество доказателства), без пред Апелативен съд – София да са били събирани нова доказателства, твърдени нови факти и обстоятелства, съответно да са били правени нови оспорвания, възражения или излагани нови правни доводи от никоя от страните. Материалният интерес за ищците е бил 154 000 лева, с 256 000 лева по-малко от този в първоинстанционното производство.
По разноските
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е поискало присъждане на направените по делото разноски за адвокат. Не установява такива, при което съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК с присъждане на такива разноски.
Отделно от това правило разноски в производството по чл. 248 от ГПК не се присъждат. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, а определенията по чл. 248 от ГПК, включително тези, постановени по повод обжалване, нямат самостоятелен характер и значение на приключващи делото. Производството по чл. 248 от ГПК е с акцесорен характер. В него се отговаря на молба на страна за изменение или допълване на вече постановен съдебен акт по чл. 81 от ГПК, само с който се разпределят разноските. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, която настоящият съдебен състав изцяло споделя (определение № 1411 от 28.12.2023г. по ч. т.д. № 1880/2023г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 3186 от 29.11.2024г. по ч. т.д. № 1924/2023г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.). Разноски в производството по чл. 248 от ГПК не са били присъждани и от съдебните състави на Окръжен съд - София и на Апелативен съд – София.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1023 от 28.07.2025г. по в. гр. д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 310 от 21.06.2024г. по т. д. № 201/2022г. на Окръжен съд – София за отхвърляне на молбата на адвокат П. К. за изменение на решение № 50 от 17.04.2024г. в частта на разноските, като се присъдят допълнително още 13 780. 50 лева адвокатско възнаграждение с ДДС по чл. 38 от ЗА за осъщественото в първоинстанционното производство процесуално представителство на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х..
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на адвокат П. К. срещу определение № 2719 от 20.10.2025г. по в. гр. д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София, с което е отхвърлена молбата й по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 1023 от 28.07.2025г. в частта на разноските, като й се присъдят допълнително 13 557. 60 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното производство и 11 538 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното производство за осъщественото процесуално представителство на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.