Р Е Ш Е Н И Е

№ 50125

гр.София, 31.05.2024 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 1723/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от “Дунав Мост Видин – Калафат“ АД, представлявано от изпълнителния директор Л. Н., чрез адвокат П. Н., срещу въззивно решение № 21 от 08.02.2022 г., постановено от Видинския окръжен съд по въззивно гр. д. № 449/2021 г., в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени и е присъдено обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба, както и разноските.

При служебна проверка съставът на Върховния касационен съд установи, че въззивната инстанция се е произнесла по въззивна жалба, подадена от работодателя – търговско дружество, без да събере дължимата държавна такса – тя не е събрана нито от администриращия първостепенен съд, нито от въззивния състав след пренасяне на делото във въззивна инстанция и образуване във въззивно производство. Нередовността на въззивната жалба се отразява върху допустимостта на въззивното решение, като порокът е отстраним и от касационната инстанция, която остави производството по делото без движение, с указание за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно производство по сметка на Видинския окръжен съд. Указанието е изпълнено в срок и производството по касационното производство е възобновено.

С определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване е допуснато по следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т....