РЕШЕНИЕ

№ 113

гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Блага Иванова

Членове:Бонка Янкова

Калин Калпакчиев

при участието на секретаря Илияна Т. Петкова

в присъствието на прокурора С. Г. Милева

като разгледа докладваното от Б. Я. К. наказателно дело от общ характер № 20258002201117 по описа за 2025 година

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по подадени срещу въззивна присъда № 27/11.11.2024 г., по ВНОХД № 1113/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, както следва:

Протест на Апелативна прокуратура София, с който са заявени

основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на АС София.

Предвиденото в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК касационно основание е мотивирано с доводи за опороченост на формираното от съда вътрешно убеждение. В допълнението към протеста се настоява, че са останали неоценени според действителния им смисъл най - значимите за изхода на делото доказателства: сериозният личен психоемоционален мотив за подсъдимия да извърши инкриминираното престъпление; - установената фактическа възможност да го осъществи, предвид отсъствието му от дома на св.Б.К. за времевия интервал, сходен с интервала на причинените на пострадалия смъртоносни увреждания; -установените по ръцете на подсъдимия отделни единици микрокапсулни частици със състав, сходен с този на голямото количество микрокапсулни частици върху пострадалия и на изследваните гилзи от местопроизшествието, както и откритите по волана, по скоростния лост на личния автомобил на подсъдимия и върху две от дрехите, открити във вътрешността на автомобила; - установеният по повърхността на лява стелка под шофьорската седалка на личния автомобил на подсъдимия клетъчен материал, съвпадащ с ДНК профила на пострадалия Б.. Твърди се, че незаконосъобразно САС е изключил от съвкупността изброените доказателства от последните два съществени пункта, понеже въвеждането им в процеса е било с годни доказателствени източници каквито са протокол за оглед на веществено доказателство (лек автомобил„М.“) и за претърсване и изземване от същия лек автомобил. Изложени са подкрепящи доводи основани върху функцията на поемните лица, както и е оспорена оценъчната дейност на апелативния съд относно показанията на разпитаните във въззивното следствие три поемни лица. Сочи се, че същата е извършена в отклонение на чл. 107 от НПК, предвид факта, че свидетелите са разпитани за първи път 7 – 8 години след събитията, за които свидетелстват. Твърди се, че ако за съда е съществувало съмнение след разпита на поемните лица, по силата на служебното начало е следвало да разпита всички останали участници в процесуално следствените действия (без разследващия полицай) и отделно от това, че след като поемните лица са се подписали без възражения, а протоколът за претърсване и изземване е получил последващо одобрение, то и съдът не е имал основание да го изключи като негодно доказателствено средство. Сочи се също така, че дори и при негоден протокол, установените в хода на извършеното и обективирано в него процесуално следствено действие, доказателства не стават автоматично негодни, доколкото могат да бъдат приобщени и чрез други предвидени в НПК средства и способи, за което обстоятелство въззивната инстанция не е изложила никакви мотиви.

В подкрепа на развитите доводи и изразената в протеста позиция за

незаконосъобразна доказателствена и оценъчна дейност на апелативния съд се сочат решения на ВКС - 482/ 2008, 162/2010 г. по н. д. № 7/2010 г. на І н. о., Р 578/2024 г. по н. д. № 840/24г. на ІІ н. о.

Направен е по - нататък подробен преглед на съображенията, с които въззивният съд е намерил обвинението за недоказано, като са изложени доводи в противоположна насока по всеки пункт - относно факта на ненамиране оръжията на престъплението, неизключващ според прокурора възможността за доказаност на деянието; - относно еднопосочната дейност по разследването, фокусирана единствено и само върху подсъдимия без да са изследвани други версии, включително и неизползването на предвидените в НПК способи за събиране на доказателства, каквито съставляват специалните разузнавателни средства, на които обвинението противопоставя липсата на йерархия в отделните доказателствени източници, каквато НПК не само не предвижда, но и съгласно чл. 14, ал. 2 не допуска; - относно приетата за недоказана действителна възможност, в рамките на времевия интервал на убийството, подсъдимият да се придвижи, да го осъществи и се върне обратно в дома на св.К., изключена и от самия въззивен съд без да я провери чрез следствен експеримент, за неизвършването на който е упрекнал първия съд, което е придало голословност и на обратните фактически изводи на въззивната инстанция; - относно, свързаният с предходния пункт анализ на свидетелските показания, установяващи алиби на подсъдимия, на които прокурорът е противопоставил своя прочит (стр. 12 – стр. 16, допълнението към протеста), с акцент върху тяхната противоречивост; - относно непропуснатата, а проверена възможност св.М.Н. да е автор на престъплението, но напълно изключена от липсата на мотив, поведението на последния при намиране на пострадалия Б., включително подадения от него на сигнал на тел. 112 и обясняващо установените върху св.Н. следи – биологични (кръв на пострадалия) и балистични (микрокапсулни частици със състав, сходен с този на намерените върху убития и по намерените гилзи).

Обобщено е заключено, че доказателствата, макар и косвени, не са получили адекватна оценка и че аналитичната дейност на въззивния съд е извършена в противоречие с практиката на ВКС ( Р № 482/2008г.), според която “Присъдата е правилна, ако всички събрани косвени доказателства, водят до извод за участие на подсъдимия в извършване на престъплението“

Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона, е аргументирано на плоскостта на заявените съществени нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че с допускането им въззивният съд се е лишил от възможността да приложи правилно закона. Иначе казано, материалната незаконосъобразност на контролирания съдебен акт е съзряна в оправдателните изводи, обективирани в атакуваната присъда.

Жалби на частните обвинители и граждански ищци - Р. Б., съпруга на починалия Б. Б., подадена в лично качество и като майка и законна представителка на малолетния й син Б. Б. и от Н. Б., син на починалия Б. Б., подадени съответно от упълномощените им повереници - адв.М. А. за първите двама и адв.С. С. за последния. В жалбите и допълненията към тях са изтъкнати доводи за допуснати от въззивната инстанция нарушения по всички, предвидени в чл. 348, ал. 1 от НПК, касационни поводи за проверка.

Прегледът им позволява да се обобщи, че недоволството на частните обвинители и граждански ищци е насочено към оценъчната дейност на въззивната инстанция, която е формирала изводи за различна фактология и от тук до различни изводи по правото, въз основа на съществени нарушения в доказателствено - аналитичната си дейност. Отправените в жалбите еднопосочни искания са за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по заявените в него касационни основания и подкрепящите ги доводи и пледира за неговото уважаване. Взема становище за основателност и на двете касационни жалби, като акцентира върху идентичността на съображенията в допълнението към касационната жалба изготвена от адв.С.С. с тези, изложени в допълнението към касационния протест, резултат от дословния препис на доводите на прокурора, изготвил протеста и допълнението към него.

Частните обвинители и граждански ищци, редовно призовани не се явяват в заседанието пред ВКС. Упълномощените им повереници поддържат подадените - адв. А. за Р.Б. действаща лично и като майка и законна представителка на малолетния й син Б.Б., а адв.С. - за Н.Б. касационни жалби и молят да бъдат уважени. Изразяват становище за основателност на така подадения касационен протест. Молят за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд.

Подсъдимият Я. Х., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв.М. М.. В лична защита подсъдимият споделя изразената от защитника му подробно мотивирана позиция за неоснователност на протеста и жалбите и я подкрепя изцяло.

В последна дума подс. Х. моли да бъде потвърдена присъдата на Софийския апелативен съд.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

С присъда от 26.05.2023 г., постановена по НОХД № 1842/19 г., Софийският градски съд признал подсъдимия Я. С. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. трето във връзка с чл. 115 и чл. 54 от НК, за което му наложил наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Групирал така наложеното наказание с определеното на подсъдимия, с влязла в сила на 10.07.2019 г. присъда на Софийския районен съд по н. д. № 15140/ 2016 г., наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от четири години, като му определил едно общо наказание в размер на по-тежкото от тях, а именно двадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Съдът зачел, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, задържането на подсъдимия и го приспаднал от така наложеното наказание. Уважил предявените от гражданските ищци искове срещу подсъдимия, като го осъдил да заплати както следва – 100 000 лв. на Н.Б. и по 200 000 лв. на Р. Б. лично и като майка и законна представителка на малолетния й син Б. Б., представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие загубата на техния баща и съпруг.

С атакуваната въззивна присъда, постановена на 11.11.2024 г. по ВНОХД № 1113/ 2023 г. Софийският апелативен съд отменил изцяло първоинстанционната присъда, признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението му за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. трето във връзка с чл. 115 от НК, а предявените граждански искове отхвърлил като неоснователни.

Развитите в протеста и в касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци съображения, които обяснимо са сходни по аргументация, дори идентични ( допълнението към протеста и допълнението към жалбата на частния обвинител Н.Б.) позволяват общото им разглеждане.

С уточнението, че релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е аргументирано от касаторите като проявление на допуснатото с оправдаването на подсъдимия нарушение и в този смисъл като проекция на незаконосъобразната аналитична дейност на въззивната инстанция, то и на първо място ВКС следва да вземе отношение именно по оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.

Прегледът на осъществената от контролираната инстанция доказателствено - аналитична дейност в аспекта на изложените в допълнението към касационния протест и жалби подкрепящи доводи, сочи на тяхната основателност.

За да постанови атакуваната присъда АС София е провел въззивно съдебно следствие, в което разпитал нови девет свидетеля и преразпитал св.Р. Б.. Анализирал отново съдържанието на свидетелските показания, установяващи движението на подсъдимия на инкриминираната дата - 21.11.2017 г. и въпреки, че споделил изводите на първата инстанция приемайки, че „най - вероятно подсъдимият Я. Х. е излязъл от дома на св.Б. К. в интервала след 18,30 до 18.45“ (л. 25, мотиви) и не е бил забелязан за времето „приблизително 18.30 - 18.45 часа до 19.20 - 19.30часа“(л. 26, мотиви) достигнал до извод за недоказаност подсъдимият да е имал „действителната възможност да осъществи вмененото му престъпно посегателство“ (л. 27, мотиви). Счел за негодни установените чрез процесуално следствените действия оглед на л. а.“М.“ и извършено претърсване и изземване по отношение на същия автомобил, поради неизвършването им в съответствие със заложения в НПК ред, основание за което установил от показанията на разпитаните поемни лица. Изключил констатациите от посочените процесуално следствени действия и съответно събраните с тях доказателства. В резултат на това, според апелативният съд останали само два доказателствени пункта от общо петте приети от СГС - субективния мотив на подсъдимия за извършване на инкриминираното посегателство и намерените по ръцете му капсулни микрочастици със състав, съответен на тези, намерени по гилзите и починалия Б.. Тях обаче въззивната инстанция оценила като създаващи само предположение за връзка на подсъдимия с престъплението, но не и като покриващи изискуемия по чл. 303, ал. 2 от НПК стандарт за доказаност на обвинението, поради което и в заключение апелативният съд оправдал подсъдимия.

І. Основателно е на първо място наведеното в протеста оплакване за незаконосъобразно извършена от въззивния съд доказателствено аналитична дейност и порочност на вътрешното му убеждение, формирано относно приетото отсъствие на действителна възможност подсъдимия да извърши престъплението.

Както се отбеляза по-горе, апелативният съд е изразил съгласие с първата инстанция и е приел обективните параметри на установените от последната времеви отрязъци, в които подсъдимият не е бил забелязан от свидетелите К., К. и Ц.. Приел е по-конкретно, че подсъдимият е излязъл от дома на св.Б. К. след 18.30 ч. до 18.45 ч. (л. 25, мотиви) и е видян отново в 19,20 ч - 19, 30 ч. (л. 26, мотиви). Приел е също за установени и времевите параметри на причиняване на уврежданията на пострадалия: 18.40 ч. - 18,43 ч. (л. 24, мотиви). За да изключи обаче действителната възможност на подсъдимия да осъществи инкриминираното престъпно деяние, при приета в същото време обективно съществуваща такава като времеви параметри, апелативният съд упреквайки първоинстанционния съдебен състав за формиране на изводите му върху разсъждения и спекулативни догадки от своя страна е извел заключения основани на недопустими предположения.

Изводът се налага от прегледа на съображенията, с които въззивният съд се е аргументирал:

1/ понеже не е установено по несъмнен начин, “че подсъдимият Я. Х. е имал действителната възможност да осъществи вмененото му престъпно посегателство и да се завърне в дома на св.Касамаков видимо спокоен и без следи от извършеното“ (л. 27, мотиви) и

2/ защото не е установено по несъмнен начин, „че подс.Х. , обективно е разполагал с време да достигне до гаража на постр. Б., още по-малко да попадне в условията на пълна случайност, на момент, в който св.Николов тъкмо е излязъл..“( л. 29, мотиви).

Така изведените заключения, настоящият касационен състав намира за основани изцяло на предположения, поради следното:

Преди всичко, оценката на емоционалното състояние и неговите външни проявления – налични, очаквани или дължими е въпрос, разрешим на основата на предвидения в чл. 144 от НПК способ. За да е допустимо за обсъждане, съответното обстоятелство - в случая възприетото от свидетелите „видимо спокойно“ състояние на подсъдимия, то същото следва да е проверено професионално, чрез съответното експертно изследване. По делото психическото състояние на подсъдимия е било предмет на изследване в множество експертизи и също по експертен път е следвало да бъде изяснен и този аспект на психо - личностновите му особености и по - конкретно би ли се отразило на поведението му в посока дължима или с някакви конкретни проявления промяна, което би позволило на съда адекватна оценка на това обстоятелство. По делото липсват данни съдът да е разполагал с изискуемите за надлежната му преценка специални знания.

Впрочем, идентичен и също така дистанциран от ролята на предвидения в чл. 144 от НПК доказателствен способ, подход е проявил въззивният съд, давайки собствена оценка на „несъответствието“ в обвинителната теза, констатирано на база експертните заключения за психическите особености на подсъдимия, очертаващи го като нестабилен и импулсивен и начина на извършване на деянието, дефиниран в мотивите (л. 30) като „хладнокръвно построен план“. Изясняване на въпроса как психо - особеностите и тези на конкретната личност изключват, както е приел въззивния съд или съвместяват извършване на деянието по инкриминирания от държавното обвинение начин е въпрос на експертно обследване понеже само по себе си деянието не разкрива „хладнокръвие“, разбирано не като проява на самообладание, а като механизъм. От съдебно - медицинската експертиза и устните разяснения на вещото лице съдебен лекар И.Б. е изяснено, че двете увреждания: прострелването и прорезната рана, всяко едно на самостоятелно основание биха довели до летален изход, поради което относима към въпроса за особеностите на престъплението е по - скоро причината за едновременното им извършване.

Относно приетата от контролираната инстанция липса на преки следи върху подсъдимия е наложително първо да се отбележи, че е напълно неясно въз основа на какви съображения, доколкото липсват мотиви в тази насока, е прието че „върху дрехите, с които е било извършено деянието биха били оставени преки следи“(л. 29, мотиви), за да се отдаде състоятелно значение на факта, че такива липсват. Действително, в случай, че по делото от изготвените експертизи или по друг предвиден в НПК способ на доказване е установено, с оглед механизма на деянието, задължителното наличие на съответни следи, то тогава тяхното отсъствие несъмнено би било релевантно към подлежащите на обсъждане и съответно значимо за изхода на делото обстоятелство.

Изслушана в съдебно заседание съдебният лекар доктор И. Б. е уточнила само това, че е възможно по дрехите да има следи от кръв, „като не е изключено да не се установят такива“ (л. 517, т. ІІ, НОХД).

Относно съществения въпрос за възможните следи по извършителя, който въззивната инстанция не е изследвала, така както изисква чл. 14 от НПК за да се гарантира спазването и на другият принцип - за разкриване на обективната истина, ВКС намира за абсолютно наложително да направи следната предварителна бележка, относима както към експертното участие на вещото лице Б., така и към експертното участие на всички вещи лица по делото.

Необходимостта е провокирана от процесуалното неблагополучие на НОХД № 1842/19г., по описа на Софийския градски съд, почти приключило пред един съдебен състав и разгледано отново от настоящия първоинстанционен състав. Прегледът на разпитите на всички вещи лица очертава в общ извод заключение за детайлното и по – подробното им изслушване, проведено пред първия първоинстанционен състав и с по - съществена експертно - информационна стойност, което въззивната инстанция е пропуснала да отчете и съобрази.

Вярно е, че принципът за непосредственост по чл. 18 от НПК не допуска основаване на изводи върху несъбрани лично доказателствени материали, но в случая не става въпрос за отклонение от посочения принцип, а за дължимо, но в нарушение на чл. 14 от НПК неосъществено от въззивната съдебна инстанция действие по провеждане на подробен преразпит на вещите лица, особено на И.Б. и Н.В., който е бил наложителен. Въззивното съдебно следствие е останало ограничено до разпит на свидетели. Процедирайки така, контролираната инстанция всъщност не е изпълнила задължението си за разкриване на обективната истина, същевременно е игнорирала и значението на експертизата като особен доказателствен способ единно установяващ както обективираните в заключението изследвани обстоятелства, така и всички разяснения направени устно от вещото лице (вж. в този см. Р № 518 от 14.12.2009 г. по н. д. № 562/2009 г., I н. о на ВКС). И след като при цялостния прочит на материалите по делото, именно тези разяснения, макар и дадени пред предходен първоинстанционен съдебен състав, са от съществено значение за изясняване на делото, като последна съдебна инстанция по същество апелативният съд е следвало да положи процесуални усилия и проведе собствен задълбочен разпит на съответните вещи лица.

Така, относно същественото обстоятелство за възможните следи по дрехите на извършителя, в подробния разпит пред първия първоинстанционен съдебен състав (л. 13 - л. 14, т.ІІІ, НОХД) вещото лице доктор И. Б. при изслушването и защитата на изготвеното заключение е разяснила, че съобразно дълбочината и посоката на прерязването деецът най - вероятно е бил отзад на жертвата. Уточнила е също, че дори и да е бил пред пострадалия, макар че предвид обективните данни по прерязването, този механизъм според нея да не е вероятен, по извършителя е възможно да няма кръв, понеже както напълно разбираемо е обяснила, става въпрос за

кръвоносен съд - „вена от малък калибър, при прерязването на която наличие на пръски е по-скоро невъзможно “ (л. 14, т.ІІІ, НОХД). Разяснила е по - нататък детайлно насочеността на пръските и с оглед следите от кръв пред пострадалото лице е обосновала становището си относно приетата „по - скоро невъзможност“ да има следи по извършителя, а именно, че: „пръски от дихателни движения искат все пак времеви интервал след осъществяване на нараняването..“. А в допълнителната експертиза е уточнила, че следите от кръв „показват, че те са получени в агоналния период, при терминалните дихателни движения“ (л. 74, т.ІІІ, НОХД), тоест не веднага след прерязването.

Дължимата прецизност към детайлите, които са със съществено значение за изясняване на релевантните обстоятелства, особено предвид специфичността на материята, предмет на експертните становища, както на вещото лице И. Б., така и на всички останали вещи лица по делото е налагала внимателно и целенасочено изслушване на експертите, каквото реално е извършено пред първото първоинстанционно разглеждане на делото. Като втори и последен съд по изясняване на фактите въззивният състав не само е могъл, но както се отбеляза, бил е длъжен да изясни чрез задълбочен и обстоен разпит на вещото лице съдебен лекар, несъмнено относимите към предмета на доказване обстоятелства, вместо което направил произволен извод, че върху дрехите „биха били оставени преки следи“ и заключението за недоказаност, понеже такива „липсват“.

Изводът на въззивния съд е произволен и поради липсата на анализ и съответно мотиви, от които да се проследи въз основа на какви доказателства е прието за установено - първо, с какво е бил облечен подсъдимия и второ, че дрехите с които е бил в дома на св.К. са били едни и същи през цялото време, за да се основе върху липсата на следи по тях заключението за недоказаност на обвинението. Впрочем, по този пункт първата инстанция (л. 17, мотиви) е приела, че подсъдимият се е преоблякъл и е сменил обувките си. В нарушение на чл. 339, ал. 3 от НПК, при постановяване на новата присъда апелативният съд не е изложил дължимите съображения за приетите очевидно различни фактически положения, предвид коментираната липса на следи по дрехите и отчитане отсъствието им като изключващ доказаността на обвинението довод. Противоположно приетите фактически положения са тясно свързани с основния факт от предмета на доказване, поради което липсата на дължими мотиви дори само по този пункт, съставлява самостоятелно проявление на предвиденият в чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК касационен повод за отмяна.

Прави впечатление, че при изясняване на това обстоятелство, контролираната съдебна инстанция изобщо не е отчела депозираните пред първия първоинстанционен състав показания на свидетеля А. Ц., според който подсъдимият Х. е бил облечен “..с някакъв като анцуг и суитчър, тъмен, сив може би такива сиви маратонки“(л. 14, т.ІІ, НОХД). Въззивният съд е пропуснал е да ги приобщи, каквато възможност и задължение е имал, съгласно принципното изискване на чл. 13 и чл. 14 от НПК, доколкото в показанията пред първоинстанционния състав разгледал и решил делото отсъства тази детайлност. Същите са депозирани пред друг състав на съда и този състав не е бил незаконен за да е налице пречка за тяхното приобщаване.

След което е следвало да ги съпостави с установените по делото, обективирани в съответния протокол (л. 88 - л. 89, т.І, Д.П) обстоятелства относно облеклото на подсъдимия при освидетелстването му - описани като оранжева тениска, суитчър с основен бял цвят, черен анцуг и черни кожени маратонки, които поради трудно четливия текст (доколкото нито един от протоколите за процесуално следствени действия няма машинописен препис – бел.ВКС), се визуализират добре в тяхното изследване, предмет на възложена експертиза (л. 176, т.ІІ, Д.П.). Пропуснал е да съобрази и че сиви на цвят обувки (маратонки) са били намерени и иззети при претърсването на л. а. „М.“, собственост на подсъдимия, визуализирани също в експертното изследване (л. 45, т.V, Д.П.), като по-долу в решението ВКС ще вземе отношение и по възражението на касаторите за изключената годност на тези протоколи. Процедирайки така, въззивният съд сам се е лишил от възможността за обективна, всестранна и пълна преценка по обстоятелството, свързано с дрехите и обувките на подсъдимия и тяхната промяна.

Основани на предположения са и втората група съображения на въззивният съд за изключената действителна възможност на подсъдимия да осъществи инкриминираното деяние, а именно, че „..обективно не е разполагал с време да достигне до гаража на постр. Б., още по-малко да попадне в условията на пълна случайност“.

За да приеме, че подсъдимият обективно не е разполагал с време, въззивният съд, в различие от първата инстанция, е отчел необходимото му ( на подсъдимия – бел.ВКС) време - да вземе пистолет със заглушител и нож, да се придвижи до гаража, да изчака излизането на св.Н.…“, а след това „да се е освободи от ….оръжията “ (л. 29, мотиви), като упрекнал първостепенният съд, че е пропуснал да съобрази тези обстоятелства.

Всъщност, във фактическите рамки на обвинителния акт не се съдържа изложение за времето, през което подсъдимият Х. се е снабдил с двете оръжия и не се твърди от обвинението, че това е станало след излизането от дома на свидетеля Касамаков. Относно необходимото време за освобождаване от оръжията, освен че е неясно какво е имал предвид апелативния съд под „необходимо време “, доколкото мотиви в тази насока липсват, особено с оглед конкретния вид на оръжията – пистолет и нож, но и обстоятелството кога подсъдимият се е освободил от оръжията също е извън фактическата рамка на обвинителния акт. Респективно липсва посочване, че това е станало след деянието и преди връщането в дома на св.Касамаков, а не впоследствие например, доколкото не е задържан в дома на посочения свидетел. Ето защо и според ВКС без всякакво основание на л. 29 от мотивите апелативният съд е упрекнал първия съд, че е пропуснал да обсъди „въпросите относно необходимото време за оттегляне на извършителя, освобождаване от оръжието или неговото унищожаване..“

В контекста на изложеното, следва да се отбележи, че не винаги е възможно да бъдат детайлно изградени хронологията и фактите във всеки казус, предмет на наказателно производство, затова и гарант за изпълнение на поставения в чл. 303, ал. 2 от НПК стандарт за несъмненост на изискуемата доказаност на обвинението е подчинението му на основните принципи на наказателния процес. Част от тези принципни положения са и предвидените в НПК - чл. 14, ал. 2 правила изключващи приоритетност на което и да е от допустимите по НПК доказателства и средства за тяхното установяване, съответно допустимостта за изпълнение на стандарта за несъмненост и само с косвени доказателства. Не е спорно в правната теория и практика, че за да се приеме за изпълнено изискването за доказаност на обвинението по несъмнен начин, НПК не поставя условие това да е осъществено само с преки доказателства, към които се отнася оръжието на престъплението.

На следващо място, САС е изразил несъгласие с направената от първата инстанция преценка за действителната възможност на подсъдимия да осъществи инкриминираното деяние, основана върху данни от интернет приложение – Google Maps. Счел го за неправилно, понеже не разкривало съдържание на иначе възможен източник какъвто е „публично известна информация“, предвид това, че не са отчетени физическите способности на подсъдимия конкретните условия на трафик, климат, възможните маршрути и пр. Принципно въззивният съд е прав, че фактически заключения за време на придвижване несъмнено изискват съобразяване с конкретните особености на ситуацията и на конкретното лице. В случая обаче не е обсъдил събраните за отстоянието и времето на придвижване свидетелски показания – св. Б.К. (л. 252, НОХД), св. П.И. (л. 254, НОХД), св.Р.Б. (л. 334, НОХД), св. М.С. (л. 388, НОХД), които очертават времевите параметри, за които принципно се изминава въпросното разстояние, при това с висока степен на достоверност предвид многократното им извършване, както сочи св.П.И.. Наред с това, предвид косвеният характер на тази доказателствена информация, от значение по делото е дали по начало отстоянията са такива, че принципно позволяват изминаването на разстоянието, какъвто не би бил случая ако деянието е в един квартал на града, а подсъдимия се е намирал в друг. В този смисъл, освен фаворизиране значението на посоченото обстоятелство, изводът който се налага, е че заключението на контролираната инстанция за неустановената по възможност за придвижване не почиват на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и дължимата внимателна проверка на цялата доказателствена съвкупност.

И накрая за приетата недействителна възможност на подсъдимия, обоснована с момента „на пълна случайност“, в който е реализирано деянието, следва да се посочи, че хронологията на извършване, особено в контекста на установеното инцидентно, а не предварително планирано излизане на св. М.Н. от гаража на пострадалия, действително поставя въпроси за възникналата непредвидена възможност за реализиране на убийството. Но от значение по делото са събраните косвени доказателства за авторството и дали тяхната съвкупна оценка покрива дължимия стандарт по чл. 303, ал. 2 от 10

НПК. Неизясняване на обстоятелството как е узнал подсъдимия за отсъствието на св. Н. и дали не се касае за проверени, респективно установени предоставени условия за реализиране на инкриминираното посегателство, не компрометира възможността деянието да е доказано по несъмнен начин, съобразно законовото изискване и само на базата на косвените доказателства, стига същите да формират извод, който да е единствено възможния.

ІІ.Възражението в протеста и жалбите за проявен от въззивната инстанция незаконосъобразен подход при оценката на протоколите за оглед и за извършено претърсване и изземване от л. а. „М“, собственост на подс.Х. и тяхното изключване също е основателно.

За да приеме, че процесуално - следствените действия са извършени в нарушение на НПК въззивният съд се е позовал на показанията на разпитаните в проведеното въззивно следствие поемните лица Ц. Ц., Б. И. и Б. Ц..

ВКС намира, че тази оценка е направена в противоречие с изискването на чл. 107 от НПК, за внимателна и съвкупна проверка чрез съпоставяне на доказателствата едни с други и преценени прямо действителното им съдържание, в съответствие и с правилата на формалната логика.

При обсъждане показанията на разпитаните поемни лица Ц.Ц., Б.И. и Б.Ц. въззивният съд не е поставил на обсъждане изводимото от тях с установеното от другите доказателства по делото, не ги е съпоставил и анализирал, вместо което с недопустими внушения е обобщил отношението на свидетелите към действията, за които същите са били поканени да присъстват и е дал оценки, каквито съдържателно не се откриват в депозираните от тях показания - „отегчени“ (л. 22, мотиви) и „в пълно недоумение за същината на провежданите действия“ (л. 23, мотиви). От делото е видно, че свидетелите Ц. и И. са вписани като поемни лица, освен при огледа, но и в други три процесуално следствени действия - извършеното на подсъдимия със съгласието му освидетелстване (л. 88- л. 89, т.І, Д.П.), обиск и изземване на подсъдимия (л. 62, т.І, Д.П) и извършеното претърсване и изземване от жилището на подсъдимия (л. 36, т.І, Д.П.) като и трите действия са извършени в малките часове на денонощието. В същото време и трите протокола са приети от контролираната инстанция за годни доказателствени средства, без поемните лица Ц. и И. да са разпитани целенасочено и подробно относно обстоятелствата по тяхното извършване. Единствено относно извършеното претърсване и изземване от апартамента на подсъдимия, св.Ц. Ц. отбелязва, че „нямам много спомени“, но в същото време твърди, че „в друг оглед не бил участвал“. Едновременно с това сочи, че „не зная какво се случи с този автомобил след огледа “( л. 252 – л. 253, ВНОХД) и сочи, че нищо не гледал, защото му било „страшно досадно“. При тези данни и предвид присъствието му в други три процесуално следствени действия, две от които свързани конкретно с подсъдимото лице – освидетелстване и личен обиск, съдът е бил длъжен преди всичко да проведе задълбочен разпит за преценка качеството на отразените в спомените на свидетеля възприятия, особено с оглед заявеното от него, че не помни действия, които да са били извършвани 11

с подсъдимия и да ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства, включително и с показанията на другото поемно лице Б. И..

Това е било наложително понеже свидетеля Б. И. действително е заявил, че не помни да е подписвал протокол, но при предявяването на протокола е разпознал подписа си и надлежно обяснил, че „беше преди много години, каквото съм подписал би трябвало да е така“ (л. 254, ВНОХД). След като свидетелят Б. И. посочва, че няма спомен за действията по автомобила, включително и по запечатването на последния, но е пояснил, че е било преди много време и че каквото е подписал „би трябвало да е така“, съдът е бил длъжен да изложи съображенията си защо приема, че огледът не е извършен според изискванията на НПК, а не че свидетелят всъщност не помни обстоятелствата по извършването му. Безпристрастността на свидетелите и впечатлението за тяхната искреност, на която се е позовал въззивният съд (л. 22, мотиви) не изчерпва дължимите критерии, по които следва да се преценява достоверността на възприятията им, към които несъмнено следва да се отнесе и степента на запазване на спомени за събитията, за които свидетелстват.

Коректната интерпретация на депозираните от двете поемни лица - свидетелите Ц. и И. показания от друга страна не позволява извод, че органът на разследването не им е разяснил какво се иска от тях - какви са техните права и задължения, което не отричат и двамата( л. 252 и л. 254, ВНОХД) или че не им е била дадена възможност да се запознаят с протокола преди да го подпишат, особено предвид това, че видимо именно техните подписи са на всяка страница от протокола ( л. 52 – л. 53, т. І, Д.П.). Дали поемните лица са се запознали с протокола или както твърди св.Ц. са бързали да си тръгнат, защото им е било досадно, не е от естество да компрометира, както е приела апелативната инстанция, истинността на отразеното в протокола за оглед и законосъобразното извършване на обективираното в него действие. В тази посока е и разбирането на Върховната съдебна инстанция, като освен цитираното в допълнението към касационния протест решение на ВКС Р № 578/ 14.11.2024 г. по н. д. № 840/2024 г., II н. о. в същият смисъл е и Р № 261/ 13.07.2023 г. по к. н. д. № 39/2023 г. на І н. о.

Съдържанието на показанията на двете поемни лица Ц. и И. и дадената им от въззивната инстанция интерпретация сочи на превратност в тяхната оценка, понеже същата е направена въз основа не на цялостния им смислов прочит, а на изолирано възприемане на отделни детайли и фрагменти от заявеното от тях, а отделно и не по всички критерии за оценка на тяхната достоверност.

Показанията на другия разпитан от въззивния съд свидетел Б. Ц. - поемно лице при претърсване и изземване от лекия автомобил „М.“, собственост на подсъдимия извършено на паркинга на полицията, относно това, че полицаите „нищо не ми обясниха“ и „ не ни казаха нищо“, не е анализирано и обсъдено в аспекта на точно обратното, заявено от разпитаните също пред въззивния съд поемни лица Ц. и И. относно информираността им от страна на полицаите какво се иска от тях. Св.Ц. сочи, че не помни дали някой е разпечатал колата, но заявява и че когато отишли (той и синът му - бел.ВКС) тогава полицаите започнали да отварят, а след 12

„тършуването“ им показали всичко, както и че всичко, което им прочели било вярно (л. 289, ВНОХД). В отговор на въпрос на прокурора заявява, че през цялото време имал видимост и наблюдавал колата. Съдържателната преценка на заявеното от св.Ц., не е направена в съпоставка както с действителната му информативна стойност, включително на плоскостта на ролята на поемните лица в процеса, която не е свързана с пряко участие в извършването на самото действие, така и не е извършена в съпоставка с останалите гласни доказателства, събрани чрез разпита на другите поемни лица, поради което и обуславя извод, че въззивната инстанция ги е ценила незаконосъобразно в отклонение от посочените в чл. 107, ал. 5 от НПК изисквания за внимателна проверка. Заявеното от св.Ц. отсъствие на спомен за разпечатване на колата е третирано, подобно на свидетеля И., не като липса на спомен, а като неизвършване на действието, което свидетелят всъщност не е казал.

Законосъобразната оценка, така както изисква процесуалния закон, предполага комплексност при обсъждане на доказателствената съвкупност, особено когато става въпрос за гласни доказателствени средства, възпроизвеждащи едни и същи обстоятелства - относно действия по разследването, на които свидетелите са присъствали като поемни лица.

Видно от делото в това им качество – като поемни лица са били разпитани и други две лица - свидетелите Н.М. и Н.М. - присъствали при освидетелстването на св.М.Н. (л. 107, т.І,Д.П). Показанията на разпитаните пред въззивната инстанция Ц., И. и Ц. не са били обсъдени съпоставително със заявеното от свидетелите М. и М., вписани като поемни лица при процесуално - следствено действие, извършено също в късен час - около полунощ на 21.11.2017 г., и в които (л. 237- л. 238 и л. 245 - л. 246, т.І, НОХД), същите не сочат за недобросъвестност или неизпълнение на задълженията от страна на разследващите органи.

Нужно е да се подчертае, че ВКС не изземва възможността на контролираната инстанция за суверенна оценъчна дейност по достоверността на свидетелските показания ( в случая на поемните лица Ц., И. и Ц.), а в рамките на дължимата касационна проверка относно начина на формиране на вътрешното убеждение констатира, че тази оценка не е направена по предвидените в НПК правила, защото е изолирана, непроверена чрез съпоставката им с другите доказателства - дори с показанията на другите поемни лица и без да са отчетени чисто човешките способности на паметта за възпроизвеждане в детайли събития, които не са част от ежедневието на разпитаните лица и са с давност седем години.

При това положение, неминуемо се налага заключението, че контролираната инстанция е формирала изводите си за порочност в обективираните в двата протокола действия по разследването, окачествени като „очевиден формализъм и процесуална немарливост на разследващия орган“ (л. 23, мотиви) при допуснато от своя страна процесуално нарушение в оценъчната си дейност.

Не на последно място, обобщаващите изводи на въззивната инстанция за негодност на протоколите за оглед и за претърсване и изземване на процесния лек автомобил „М.“ , не държат сметка за процесуалната стойност на 13

изготвяните от съответните технически помощници фотоалбуми, доколкото съставянето на фотоалбум при извършване на съответното действие не е задължителен елемент за неговата валидност и не биха могли на тази основа да се черпят аргументи за изключването на съответното писмено доказателствено средство. Не държат сметка и за процесуалното значение на облепващите стикери (лепенки), които не са веществено доказателство, не са носител на характеристиките по чл. 109 от НПК за да се третира липсата им по делото като изключващо годността на извършеното процесуално следствено действие обективирано в изготвения протокол за оглед, на практика съставляващо действие по обезпечаване възможността за последващото извършено претърсване и изземване от същия лек автомобил.

Отделно от това, както резонно възразява прокурорът в допълнението към депозирания протест, контролираната съдебна инстанция не е поставила на обсъждане въпроса дали при изключени протоколи за процесуално - следствени действия, установените с тях следи, предмети и пр., относими към обстоятелствата по делото, могат да се включат в годната съвкупност чрез други източници, допустими по НПК.

Апелативният съд не е изложил мотиви в тази насока, като е спестил съображенията си по този въпрос, който същевременно е с висока степен на значимост, понеже именно с изключване на събраните при двете процесуално следствени действия доказателства е направено и генералното заключение за доказателствена необезпеченост на обвинението (л. 24, мотиви).

В съдебната практика устойчиво се приема, че сам по себе си неспазеният процесуален ред при осъществяване на действия, за чието извършване НПК е поставил изрични изисквания не винаги изключва от доказателствената маса намерени при тези действия и имащи значение по делото обекти. Прието е, че тяхното надлежно включване е възможно да бъде реализирано е чрез други способи или доказателствени средства по НПК, като разбирането в този смисъл на ВКС е отразено в множество решения - освен цитираното в протеста Р № 162/ 7.04.2010 г. по н. д. № 7/2010 г., I н. о, но и в много други - Р № 92/ 22.03.2012г. по н. д.№ 163/2012г.,I н. о.; Р № 83/14.02.2012 г. по н. д. № 116/2012г.,III н. о; Р№ 9/ 27.05.2013 г. по н. д. № 597/12 г.,ІІІ н. о.; Р № 341/19.06.2013 г. по н. д. № 1092/2013 г.,I н. о.; Р № 294/ 4.07.2013 г. по н. д. № 918/2013 г.,III н. о; Р № 31/14.04.2015 г. по н. д.№ 1840/2014 г., І н. о.; Р № 375/23.10.2015 г. по н. д.№ 1236/2015 г.,II н. о; Р№238/ 23.11.2016 г. по н. д. № 947/2016 г., II н. о.; Р № 206 / 6.06.2023 г. по н. д. № 22/2023 г.,I н. о. и др.

Само за пълнота на изложението по този въпрос настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи, че контролираната съдебна инстанция изобщо не е коментирала установеното по делото от двете графологични експертизи саморъчно изписване от подсъдимия в процесния протокол, че вещите в колата – всички дрехи и обувки са негови.

Вярно е, че никакви изявления при извършване на процесуално следствено действие не могат да подменят по съдържание информация, за чието приобщаване НПК е въвел нарочно доказателствено средство – обяснения на подсъдимото лице. В случая обаче не става въпрос за тяхното установяване с други доказателствени средства, като показания на свидетели например, което 14

би било недопустимо, а до саморъчно изписано от лицето изявление относно произхода на вещи, за които няма пречка да бъдат предадени с какъвто и да е документ. Съдебната практика приема – вж. по специално Р № 428 / 21.10.2009 г. по н. д. № 461/2009 г., III н. о., ВКС, че след като лицето е заявило, че вещите са негови, в контекста на предвидената в чл. 163, ал. 2 от НПК възможност при предприемане на претърсване с цел изземване на вещ да се покани лицето, в чието присъствие се извършва това действие, доброволно да я посочи и предаде, не би могло да му се отрече правото да ги предаде по този ред.

При допуснатата от апелативния съд незаконосъобразна оценка относно годността на коментираните протоколи и обективираните в тях процесуално следствени действия, респективно с изключване на събраните чрез тях доказателства от съвкупността по делото съдът сам се е поставил в невъзможност да ползва резултатът от проведеното изследване на въпросните два комплекта дрехи - единия, включващ тениска, блуза с дълъг ръкав и сиво долнище ( експертиза № 18/ ФЗХ - 387/ 25.09.2018 г., л. 216, т. 2, Д.П) и другия, включващ две тениски, тъмносиво долнище на анцуг, светлосиво долнище на анцуг, черна (посочена като тъмносиня в експертиза №18/ ДНК - 408, л. 45, т.V, Д.П) блуза с дълъг ръкав и чифт сиви обувки (експертиза №18/ ФЗХ – 431/ 23.10.2018 г.,л. 38, т.V, Д.П.). А експертният резултат от тяхното изследване несъмнено е относим, при това с висока степен на същественост към изясняване на фактите от предмета на доказване. Като се е лишил от възможността да го стори, апелативният съд е компрометирал възможността за законосъобразно изпълнение на задължението си по чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Това е така, понеже:

1/по сивото долнище (експертиза № 18/ ФЗХ - 387/25.09.2018) и по черната блуза с дълъг ръкав ( експертиза № 18/ ФЗХ – 431/23.10.2018 г.) са установени капсулни микрочастици - по колана и джобовете на сивото долнище общо 4 на брой и 2 бр. по десния ръкав на блузата;

2/ по обтривките на волана, на скоростния лост и дръжката на лявата врата на л. а „М.“ са установени общо 2 бр. капсулни микрочастици (№ 17/ФЗХ – 358/27.11.2017 г., л. 86 - л. 87, т.ІІ, Д.П.).

В светлината на подробните разяснения на вещото лице Н.В. относно капсулния състав, съответствието на състава на микрочастиците по гилзите, по трупа по отривките на волана и скоростния лост, по ръкавите на черното яке, иззето при обиска при задържането на подсъдимия, по ръцете на подсъдимия, по колана и джобовете на сивото долнище и относно механизма на пренасяне на микрочастиците, които с оглед уникалния си състав са с произход изстрел ( не и от друго явление), то и въззивният съд, при изпълнение на изискуемото му задължение като втори и последен съд по фактическото изясняване на делото е следвало да ги постави на обсъждане, така както го задължава НПК – поотделно и съвкупно, при взаимната им съпоставка и да отговори на въпроса, с проследими и съответно проверими съображения – след като подсъдимият е бил облечен с черното яке при задържането му, когато както е приел апелативният съд са били поставени 15

белезниците на ръцете му, по какъв механизъм биха останали по дрехи, с които подсъдимият не е бил облечен към този момент - сивото долнище и черната блуза, установените капсулни микрочастици, съответни по състав с тези от гилзите и с трупа на починалия Б..

Вещото лице Н.В. е изяснила всички хипотетични версии, по поставени от защитата и подсъдимия въпроси за възможния начин на попадане включително и при поставяне на белезници, за което „има такива научни изследвания“ (л. 850, НОХД), но изобщо не личи въззивната инстанция да е отнесла хипотетичните възможности към конкретно установените по делото обстоятелства, проучени и също подробно разяснени от вещите лица по изготвените физикохимични и балистична експертизи.

Цялата специфична експертна информация, която допринася за адекватното и коректно изясняване на установените капсулни микрочастици не е анализирана в пълнота и с изискуемата задълбоченост, позволяваща обективното, законосъобразно и пълноценно оценяване на тяхното значение - местоположението им, основният им химичен състав, включващ олово, калай, антимон и барий, взаимно преценени един с друг, предвид установеното съответствие и в четирите елемента – в капсулните микрочастици по гилзите, в капсулните микрочастици по починалия Б. и съответно - в две от капсулните микрочастици на дясната ръка на подсъдимия (л. 73 - 74, т.ІІ, Д.П.), в една капсулна микрочастица по левия ръкав на якето, в три капсулни микрочастици по десния ръкав на якето му (л. 182 - л. 184, т.ІІ, Д.П.) и в три капсулни микрочастици от колана и джобовете на сивото долнище ( л. 216, т. ІІ, Д.П )

ІІІ. Резонно е и възражението в протеста срещу доводите, с които контролираната инстанция е приела недоказаност на обвинението, основани върху недобросъвестност на разследващите органи, понеже не подложили на проверка всички версии, с което се лишили от възможността за изискуемото качествено доказателствено обезпечаване на обвинението (л. 20 - л. 21, мотиви)

Не само в досъдебната фаза, но и в съдебната фаза на процеса възможните версии за престъплението са били проверени, включително съпричастността на св.Н., по когото също са установени следи. Нещо повече.

Допринасящи за изясняване на тези въпроси са показанията на св.Д.Е. – И., която самият въззивен съд е допуснал и разпитал. Последната е изяснила емоционалното състояние на св.Н. при обаждането от негова страна за да й съобщи какво е намерил при връщането си в гаража, сочейки „Беше в шок, плачеше, викаше, пищеше“ (л. 425, ВНОХД). Напълно законосъобразна, почиваща на критериите по НПК е дадената от първоинстанционният съд оценка на поведението на свидетеля Н. - своевременно сигнализирал за случилото се и на заключението на експертизата №18/ФЗХ–410/ 11.10.2018г. неустановяваща капсулни микрочастици по ръкавите на дрехата му, а само по долнището по което ( в областта на коляното) е намерена кръв, чийто ДНК профил, съвпада с ДНК профила от кръвта по дрехите (червеното горнище и боксерките) на пострадалия. Приносът на св.Н. като възможен автор на престъплението е изключен от прокуратурата, която в изпълнение на 16

собствените си конституционни правомощия е третирала същият като свидетел, а не като привлечено към отговорност лице, но упрекът, че това е сторено без да е проверена съпричастността на свидетеля и в този смисъл, че разследващите са нарушили изискванията на чл. 107, ал. 3 от НПК е изцяло неоснователен.

Напълно неприемливо е в тази връзка, основаното върху следите по св.Н. интерпретативно съображение на въззивния съд, което както е посочено в мотивите, без да обосновава „различна версия относно авторството, служи успешно като аргумент в подкрепа на становището, че извършителството на убийството конкретно от подсъдимия Х., не се установява по несъмнен начин, като доказателствата в подкрепа на обвинението не могат да се разглеждат еднозначно и не посочват подсъдимия като единствен възможен извършител на деянието“(стр. 32, мотиви). САС е мотивирал направеното заключение с установените при освидетелстването на св.Н. - по лява и дясна ръка, по дрехите, с които е бил облечен - сиво долнище на анцуг, капсулни микрочастици, които били „повече“, а в същото време свидетелят не сочел да е осъществил „съприкосновение“ с пострадалия, като и двете констатации са неверни, понеже не отговарят на установеното по делото. В кориците на същото, на стр. 242, на въпрос на подсъдимия дали е пипал трупа, св.Н. ясно е заявил: “Да, отидох до него, клекнах. Докоснах главата за да видя, през цялото време питах „ какво става, какво става“ и тогава вече видях, че е прерязан от уше до уше“.

Невярно е и че по иззетите от ръцете на св.Н. натривки са установени капсулни микрочастици. Същите изобщо не са били изследвани, независимо че е била назначена експертиза от първия първоинстанционен състав и натривките са предадени за изследване на в. л В. ( л. 324, НОХД) по посочената в писмото (л. 95, НОХД) причина. Що се отнася да установените капсулни микрочастици по колана и джобовете на долнището му, то те са общо две на брой и с непълен състав (№ 18/ ФЗХ – 410/ 11.10.2018 г.,л. 56, т.V, Д.П.) По изследваното долнище на подсъдимия от друга страна са установени общо четири капсулни микрочастици, от които три са с пълен състав (№18/ ФЗХ - 387/ 25.09.2018 г., л. 218, т.ІІ,Д.П). Поради това и обобщението на въззивната инстанция, че по св.М.Н. „са констатирани повече на брой микрочастици с идентичен състав с този на гилзите от местопроизшествието и подс.Х.“ (л. 32, мотиви), въпреки че не става ясно от кого са „повече“, е произволно. Видно е, че микрочастиците по св.Н., не само че не са много - общо две с непълен състав, но и не са „повече“ в сравнение с капсулните микрочастици установени по ръцете на подсъдимия, които сумарно са тридесет и една.

Лишена от надлежна основа, доколкото не изхожда от дължимото обстойно и внимателно изследване на относимите обстоятелства и също произволна е и констатация на апелативната инстанция за пропуска в разследването да се провери „причината върху Б. и дрехите на св.Н. да е намерена кръв на едно и също трето лице и източника на тази кръв“(л. 21, мотиви). Констатираният пропуск, както резонно възразява прокурора в допълнението към протеста всъщност е проява на повърхностно отношение на самия въззивен съд към 17

заключенията на двете експертизи № 18/ ДНК – 150 от 20.09.2018 г. и № 18/ ДНК – 151 от 21.09.2018 г., и двете на вещото лице Л. Й., които не са съпоставени. Вярно е, че двете експертизи са класирани неподредено, доколкото първата по време е в том пети от Д.П.(л. 60), а втората по време е в том втори от Д.П. (л. 199), което действително не сочи на проявена професионална прецизност, но само по себе си не препятства възможността за съпоставителната им оценка и за извеждане на заключение от свързания им резултат. Първата експертиза (№ 18/ДНК -150 /20.09.2018г.) действително установява кръв по сивото долнище на свидетеля М. Н. и съдържа констатацията, че ДНК профилът не съвпада с регистрираните в базата данни профили, като е отбелязано че се въвежда в регистъра, а съгласно заключението на втората експертиза, по червеното горнище от анцуг и по бельото (боксерките) на Б. Б. е установена кръв, чийто ДНК профил съвпада с профила от сивото долнище, изследвано в експертиза № 18/ ДНК – 150. Последният ( ДНК профилът – бел.ВКС) е извлечен от петно на коляното (л. 61, т.V, Д.П.), за произхода на което свидетеля М. Н. насочва към положението, което е заел при намирането на трупа – клекнал до него. Вярно е, че ДНК профилът на починалия Б. е определен още на 6.12.2017 г. с експертиза PG - 336 -337 ( обект № PG - 337 -3/2017 г, л. 64, т.ІІ, Д.П.) от вещите лица Ш. и Т., които съответно с експертиза PG - 41 -2/19.02.2018 г. са констатирали пълно съвпадение на извлечената ДНК от кръвта по стелката от л. а.М. с вече определения ДНК профил на починалия Б. по снетия от него сравнителен материал (на марля, от аутопсионната зала). Посочените констатации несъмнено са изисквали внимателно изслушване на вещите лица Ш. и Т. и на вещото лице Й., особено предвид това, че предмет на изследване на експертиза № 18/ ДНК -151 / 21.09.2018 г. са не само червеното горнище от анцуга на починалия, но и неговите боксерки, по които е установен само един ДНК профил „ на лице от мъжки пол“. Не е проверено изобщо от контролираната инстанция дали първоначално извлечената принадлежност на ДНК профила от експертизата на вещите лица Ш. и Т. е била въведена в ДНК базата данни, предвид това че посочените две вещи лица са от независима частна лаборатория „Проген“ ООД и разпитът им (л. 692 – л. 699, т.ІІ, 2 НОХД) е с предмет единствено констатациите по пунктове 337 – 1 и 337 – 2 ( обтривките от ръчната спирачка и дръжката на колана на л. а. „М.“), но не и 337- 3 (кръвта върху марлята - сравнителен материал от Б.Б.). Изготвилата посочените две ДНК експертизи: № 18 - 150 и № 18 - 151 вещо лице Л. Й. видно от данните по делото, е специалист в сектор „ДНК анализи“ в ЦЕКИ към НИК – МВР. Посочените обстоятелства не са проверени от въззивната инстанция, поради което и направените изводи в мотивите, че не са проучени всички възможни версии с акцент върху едновременно намерената „неизвестна“ кръв на „трето лице“ върху бельото на Б. и по сивото долнище (в областта на коляното) на св. Н. е изцяло голословен. Съвсем отделен е въпроса, че въззивният съд е изпаднал във вътрешно противоречие по този въпрос, приемайки в същото време, че кръвта на „третото лице“ всъщност е на Б., изразявайки пълно съгласие със защитната теза на адв.М., че по „сиво долнище на анцуг на св.Николов е открито зацапване, ДНК изследването на 18

което установява принадлежност с Б. Б.“ (л. 32, мотиви).

За това и няма как да бъдат оценени другояче, освен като произволни предложените в мотивите от контролираната инстанция интерпретации на намерените по св.Николов следи.

По делото на следващо място не е установен и мотив с имуществен характер, включително и с оглед намерената в починалия Б. немалък размер парична сума. Още повече и че самият въззивен състав е приел за „аргументирано становището на обвинението за принципно съществуващ към инкриминираната дата субективен мотив у подсъдимия..“(л. 20, мотиви) за извършване на посегателство спрямо пострадалия Б..

В заключение, може да се посочи и това, че принципът за разкриване на обективната истина по стандарта в чл. 13 и чл. 14 от НПК, чрез обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, несъмнено изисква да се изяснят и изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор (в този смисъл Р № 113/18.07.2019г по н. д. 285/19 г.,ІІ н. о). Иначе казано, за съда липсва задължение за разработване на версии, свързано с евентуалната съпричастност на лица, по отношение на които не е повдигнато обвинение.

ІІІ. Възражението, аргументирано с подценяване значението на установеното сходство в състава на откритите капсулни микрочастици по ръцете на подсъдимия с този върху капсулните микрочастици по пострадалия и на изследваните гилзи от местопроизшествието и преекспонираното значение на вторичното им пренасяне, също е основателно. По условно обособения пункт трети от косвената доказателствена съвкупност (л. 19, мотиви), въззивният съд е възприел установеното сходство като имащо значение на подкрепящо обвинението обстоятелство, но относителната му тежест е приравнил на такава създаваща„само предположение за връзка на подсъдимия с престъплението“ (л. 31, мотиви). Изведените съображения на апелативният съд отново разкриват проявения формален подход към значението на експертните заключения и отсъствие на дължимата аналитична и задълбочена проверка на всички обстоятелства по делото.

Извън съмнение е, че установяването на капсулните микрочастици по ръцете на подсъдимия Х. и съответствието на състава им с този на капсулните микрочастици по намерените гилзи и по пострадалия Б. Б. не е със значението на ДНК съвпадение или на установено съвпадение на дактилоскопни следи, но е обстоятелство, несъмнено относимо към фактите от предмета на доказване, чието значение обаче е игнорирано в обема на обсъжданата от апелативната инстанция доказателствена съвкупност.

Изключено е, без каквато и да е задълбочена оценка на експертните становища и на устните разяснения на вещите лица, включително и относно възможния механизъм на пренасяне, с формални по естеството си съображения, че могат да произхождат от всеки боеприпас и е сведено само до обобщението, че: „… отговарят на взривно вещество влагано в стандартни боеприпаси – патрони с калибър 9 х18, използвани за огнестрелни оръжия от широк кръг производители“ ( л. 31, мотиви). 19

1/ На първо място, принципната възможност за вторичен пренос на микрокапсулните частици недопустимо (в отклонение на изискването на чл. 14, ал. 2 от НПК) е фаворизирана, без да е надлежно проверена и съотнесена към конкретните обстоятелства по делото. Не е обсъдено задълбочено даденото от вещото лице Н.В. разяснение относно установения произход на капсулните микрочастици - само от изстрел ( не и от друго явление) и за възможния механизъм на пренасяне, направено в контекста на установеното по делото време на вземане на пробите (на натривки) от ръцете на подсъдимия. Вещото лице Н.В. е пояснила, при това нееднократно ( л. 850, т ІІ и л. 987, гръб, т.ІІ, НОХД) значението на намерените капсулни микрочастици по ръцете на подсъдимия и възможните начини на попадане там: „ първо – лицето е произвело изстрел, второ, че е стояло до лице произвело изстрел и е попаднало в газовия поток, трето получило е частиците от вторичен пренос - докосвал е предмети, на които вече са отложени капсулни микрочастици, включително може да бъде този предмет гилза, по оръжие, маса, която е стояла близо до дадено лице, всички предмети в обсега на газовия поток“. В отговор на множеството въпроси на съда и страните вещото лице е разяснила, че нито броя, нито състава на капсулните микрочастици могат да идентифицират по кой от възможните начини са отложени по ръцете, че не може да се определи въз основа на количествени находки начина на пренос, но в същото време с разяснение относно механизма на запазване (при прилагане на механично изтриване) и възможното им намиране, конкретно върху длани, е посочила: „Възможен е вторичен пренос при докосване на предмети, по които вече са отложени капсулни микроследи, в т. ч оръжието и гилзата. Разликата е, че тези частици са много нетрайни.Така както са дошли върху дланта, при следващо докосване изчезват и не може да се каже, че когато отривките са взети след повече от 3- 4 часа, това е възможно да е от вторичен пренос“( л. 844, т. ІІ, НОХД).

За дължимата внимателна преценка, въззивният съд е следвало да съпостави фактите по делото изяснени, чрез съставените в досъдебното производство протоколи за процесуално следствени действия и конкретно за освидетелстването на подс.Х.. Да съобрази и прецени, че обтривките на подсъдимия са взети - между 0.2 часа до 03.15ч, когато е извършено със съгласието на подсъдимия освидетелстването му (л. 88 - л. 89, т.І, Д.П) и съобразно приетото в мотивите (стр. 24) време на престъплението 18.40 - 18,43 ч. да обсъди и времевия интервал между престъплението и вземането на натривки от ръцете на подсъдимия, който сочи период по - голям от четири часа.

Така че отправения от апелативният съд упрек на л. 31 – л. 32 от въззивните мотиви за допуснато от първата инстанция противоречие в мотивите му по този въпрос - относно възможно вторично пренасяне на капсулните микрочастици по ръцете на подсъдимия и невъзможността това да е така, с оглед времето на вземане на натривките освен незаслужен, но ясно обективира формалния подход на въззивния съд към изясняване на делото, напълно дистанциран от задължението му на втори и последен съд по 20

установяване на фактите от предмета на доказване.

2/ На следващо място, игнорирано е и значението на установеното съответствие в химическия състав на капсулните микрочастици. И тук се налага уточнението, че подобно на разпита на вещото лице Б. и относно вещото лице В. първоинстанционният съд не е провел дължимия подробен разпит, като такъв е направен от първият състав на СГС, неприключил делото.

Относно последните две експертизи изготвени по досъдебното производство от вещото лице Н. В. № 18/ ФЗХ – 499 и № 18/ФЗХ – 500, двете от 7.12.2018 г., прегледът на протокола от съдебното заседание сочи, че първоинстанционният съд е приел първата експертиза без изслушване на вещото лице, а втората след множество въпроси, но встрани от значението на установеното съответствие (л. 854- л. 858, т.ІІ, НОХД ). По изложените по - горе в решението съображения, настоящият касационен състав намира, че и относно разясненията на вещото лице Н. В. дадени пред първия първоинстанционен състав не е имало пречка, а обратно въззивният съд е бил длъжен да проведе подробен разпит и изслуша внимателно вещото лице за да изясни действителното значение на отразеното в посочените две експертни заключения, а именно: № 18/ ФЗХ – 499( л. 175, т.V, Д.П) установяващо в пункт 9.3, че капсулните микрочастици, регистрирани в обтривките от лявата и дясната ръка на Б. съответстват по състав на тези, установени по двете ръце на подсъдимия Я. Х., а капсулните микрочастици от двете ръце на Б. Б., съответстват по състав на три броя гилзи от №17/БАЛ- 170 от 24.11.2017 г. и №18/ ФЗХ- 500 (л. 192, т.V,Д.П) установяващо в пункт 9.1, че капсулните микрочастици по увреждането на горнището от анцуг на починалия Б. съответстват по състав с капсулните микрочастици по ръцете на Я. Х..

При непроведения подробен разпит на вещото лице В. първата инстанция се е лишила от възможността конкретно да установи значението на така установеното съответствие, но както се отбеляза вече, въззивната инстанция от своя страна дистанцирайки се от задълженията си по чл. 314 от НПК за цялостна проверка е пропуснала да го констатира и не е предприела действия по отстраняването му.

Ако беше подходил така както го задължава чл. 13 и чл. 14 от НПК и бе осъществил пълноценно въззивните си правомощия, апелативният съд не би пропуснал да изясни, ползвайки разясненията от вещото лице Н. В., че в принципен план съществуват: “.. боеприпаси с различен химически състав - възможно е да има три компонента, да има състави с калций, силиций различни комбинации, калий, магнезий“(л. 106, т.ІІІ, НОХД); че от гилза „десет нула нула“, може да излезе „само един“ състав (л. 127, т.ІІІ, НОХД); че четворните частици, които са със състав олово калай антимон и барий няма как да бъдат от друга гилза от друг състав (л. 140, т. ІІІ, НОХД).

Ако въззивната инстанция бе изпълнила задълженията си за разкриване на обективната истина, след подробен разпит на вещото лице Н. В. относно значението на установеното съответствие, би следвало да постави в дължимия съпоставителен анализ заключението на експертиза № 17/ ФЗХ-353 /23.11.2017г., съгласно което по дясната ръка на подсъдимия Я. Х. са установени две капсулни микрочастици с пълен четворен състав, 21

съответстващ на четворния състав на микрокапсулните частици по гилзите и трупа: олово, антимон, калай и барий.

3/ На последно, но не по значение място, като напълно неприемливо следва да се оцени съображението, с което въззивният съд обосновал недостатъчността на описаните находки, като такива създаващи само предположение за връзка на подсъдимия с престъплението, а именно, че е останала „неизяснена в хода на досъдебното и съдебното следствие причина за откриване на изключително незначителния брой микрокапсулни частици върху твърдяния извършител на фона на откритите върху трупа на Б. значително по-голям брой такива със сходен състав“( л. 31, мотиви). Отделно от факта, че не е имало пречки самият съд да прояви дължимата процесуална активност за изясняването, но всъщност посоченото обстоятелство е установено по делото, макар и тук дълбочината на изясняване и дължимата яснота да са засегнати в известна степен от качеството на проведеното пред първата инстанция изслушване на вещото лице В., за разлика от разпита, проведен пред първото разглеждане от съдебния състав, неприключил делото. Това е така, понеже вещото лице Н.В. е дала конкретен отговор, обоснован с времето на вземане на натривките и че:„Като се има предвид, че обтривките са взети след повече от четири часа и половина е нормално количество“ ( л. 100, НОХД). В проведения от съдебния състав по настоящото първоинстанционно дело разпит, относно това обстоятелство експертът Величкова е посочила в сходно по значение разяснение, че е съществено кога е взета пробата защото „когато са взети 2, 3, 4 часа след - от значение е това, че има капсулни микрочастици, а не техния брой“ (л. 843, т.ІІ, НОХД).

В заключението на изготвената експертиза № 17/ ФЗХ -354 от 30.08. 2017г. (л. 224, т.ІІ,Д.П.) е посочено, че в отривка на лява ръка на пострадалия са установени над 100, а на дясната му ръка над 50 микрочастици, като пробите са взети на 22.11. сутринта в 9.25 ч. (л. 22, т.І, Д.П) при огледа на трупа, тоест без външна механична интервенция ( измиване, пипане и пр.) върху ръцете на починалия. В контекста на принципното разяснение на вещото лице Величкова за обвързаността на количеството на микрочастиците – първо с времето на вземане на пробите и второ с механичното им третиране - пипане, измиване и пр., не е имало никаква пречка, а напротив е било и възможно и наложително контролираният съд да проведе подробен разпит на експерта и си отговори на въпроса защо по ръцете на подсъдимия има пет, а по отривките от ръцете на трупа има значително повече микрочастици.

Тук е мястото да се отбележи и това, че безспорно е вярно, че доказателствената тежест лежи изцяло върху обвинението, което следва да докаже инкриминираните факти и участието на подсъдимия в престъплението, но проверените и отхвърлени, включително и от контролираната инстанция като недостоверни версии на подсъдимия също не са получили каквато и да е оценка. Видно от мотивите, апелативният съд, не е приел за достоверни показанията на св.Св.С. относно полученото от пострадалия одраскване при „диагностика“ проведена на автомобила на подсъдимия. Доказателственият процес несъмнено е специфична и сложна мисловно аналитична дейност, в 22

която всички събрани и проверени доказателствени данни следва да бъдат подложени на внимателна оценка и взаимна съпоставимост, но в случая въззивната инстанция не е обсъдила дори факта, че подсъдимият не оспорва наличието на кръв върху стелката, а опровергава наличието и с показания на свидетел, установяващ друга причина за наличието и върху нея.

Въз основа гореизложеното, в рамките на извършената касационна проверка относно законосъобразността на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, ВКС установи, че контролираният съд съществено се е отклонил в аналитичната си дейност от процесуалните изисквания, понеже дейността му по установяване на релевантните обстоятелства и анализа на доказателствената съвкупност не са подчинени на указанията за тяхното осъществяване, регламентирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Процедирайки така апелативната инстанция е формирала фактическите си изводи в разрез с изискването за съвкупно и съпоставително обсъждане на всички доказателства по делото и се е лишила от възможността за законосъобразната им оценка, респективно е компрометирала разкриването на обективната истина, защото не е съблюдавала правилата за нейното установяване. Изводът, който се налага е, че по този начин апелативният съд е формирал вътрешното си убеждение в отклонение от процесуалните изисквания, а в същото време осъщественият въззивен контрол разкрива признаци на формалност и това е така, понеже въпреки проведеното въззивно съдебно следствие съществените въпроси, от обхвата на посочените в чл. 102 от НПК, не са получили дължимото надлежно и законосъобразно изясняване.

Следва да се посочи накрая, че съдебният състав на въззивния съд, няма задължение за доказване, както се претендира в заседанието пред ВКС от представителя на ВКП, защото не само въззивният, но и никой съд не е носител на доказателствената тежест. Безспорно е обаче, че съдът е задължен да се ръководи от принципа за разкриване на обективната истина и дейността му, когато както е в случая е проведена в отклонение от този принцип, обективира неизпълнение на процесуалните изисквания и съответно реализира отменителното касационно основание, предвидено в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Ето защо въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се извърши процесуално издържана проверка на доказателствената съвкупност, подчинена на изискването за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и при пълноценно използване на предвидения в чл. 144 от НПК доказателствен способ в неговата пълнота, включваща и устните разяснения на вещите лица, които следва да се разпитат задълбочено и целенасочено, а формираните фактически изводи да се основат върху оценени по надлежния ред доказателства.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, РЕШИ:

23

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 27 от 11.11.2024 г. постановена по ВНОХД № 1113/2023 г. от Апелативен съд – София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване

24